nabore.bg

Родопчанка не ме хареса - търсела си заможен мъж

Той не беше Цветан, Върбан, Явор или друго име, близко до растение и църковните канони. Името му, като презиме. Трудно се изговаря. Нетрадиционно. Но не и странно. Скромно. Носеше фамилията на земеделeца, поета и държавника Цанко Церковски, като собствено име. Е, понякога се налагаше да дава обяснения... Или да представя личната си карта. Но всъщност “Церковски” идва от старобългарското “церква” и е псевдоним на селския поет Цанко Генов Бакалов от село Бяла черква, Великотърновско.

В къщи домашните, а и на други места, за по-лесно вместо Церковски му казваха Цецо, Цецко или Цеката. Той достойно носеше имената си.

Церковски нямаше имен ден. Обичаше цветята и празнуваше на Цветница. Неговите близки, приятели , колеги знаеха това и му честитяха...Черпеше .. Не беше стиснат.

Пазаруваше от магазина за хранителни стоки на булеварда на ъгъла.　　Продавачката - млада родопчанка, не можеше да свикне с нестандартното му име. По-скоро не желаеше. Обръщаше се към него с “клиента” - някак си подигравателно. Апострофираше го. Той не се сърдеше. Гледаше я смирено. Харесваше я. Внимателен. Стараеше се. Не досаждаше с нищо. Понякога пазаруваше неща, които не му трябва. Чувстваше необходимост да я вижда. Вдъхновяваше се. И пишеше скромните си разкази.

На значимите празници, бизнесдамата се обличаше с родопската си носия. Какво беше това - ритуал или реклама на заведението..?! -  Ето я и на Цветница - в тъмносин сукман, богато декориран със сърма и гайтани. Препасана с оранжево - златна престрилка. Забрадена с виненочервена кърпа. И с божур в косите. С чорапи гладко плетени, шарени и с терлици везани... Застанала на прага, в рамката на вратата, тънка, висока, по-хубава от друг път... Огряна от слънцето, сякаш икона, ненагледна.

Посрещаше и изпращаше купувачите с пословично родопско гостоприемство. И със самочувствие на преуспяла в бранша. 　　

На Цветница, Церковския я почерпи, и със сувенир я дари. Подаръците тя захвърли и с метален блясък в очите, вратата му посочи и през зъби изрече: “Аз искам бизнесмен, а не бедняк”.

И смутен клиентът си отиде...

Церковски ПЕТРОВ, гр. Стамболийски