Лични драми
- search
- Всички
От пощата: Плевнелиев и на мен ми затръшна вратата!
Искам да говоря с държавния глава за демографската криза, от “Дондуков” 2 - гробно мълчание!
Прочетох за нежеланието на президента на България да приеме представители на пенсионерски организации. Присъединявам се към тяхното огорчение. На няколко пъти съм пращал писма до г-н Плевнелиев за тежката демографска катастрофа, заради която си струва да приеме един многодетен българин, който е написал документално-публицистична книга по темата ("Децата, без които не можем"/1988 г.), но ми бе отговорено с мълчание, сиреч - не бях удостоен дори и с една сричка.
На 10 септември т. г. внесох ново писмо в канцеларията му, питах: какво е имал предвид, като от най-високия български връх Шипка заяви, че "без национална кауза ние нямаме бъдеще". Изречението е правилно, но той така и не уточни коя е тя, тази "национална кауза" - за да я имаме като пътеводен знак и да се стремим да я осъществим. Дадох и специална пресконференция в БТА по повод тези негови думи. Смятам, че националната ни кауза в момента е спасяването на България и нейния все по-застаряващ, все по-болен и неспирно топящ се народ (изчезваме със скорост 60 000 души годишно).
Изчислението е просто: новородените са около 61 000 (никой не си е направил труда да отбележи колко от тях са на родители с небългарско самосъзнание), а умират около 120 000 наши сънародници... При това ние имаме най-ниската средна продължителност на живота в ЕС (70 г. за мъжете и 77,2 г. за жените).
Спомням си изявлението на г-н президента при встъпване в длъжност: че "вратите на президентството са широко отворени за всеки български гражданин". С подобна демагогия този човек трудно ще спечели втори мандат; и дай, Боже, след изтичането на жалкия му и безличен първи, да се върне в частния си строителен бизнес.
Д-р Тотко НАЙДЕНОВ, баща на 4 деца (от един брак)