nabore.bg

Навършиха се 50 години от смъртта на известия военноначалник

Беше късна пролет. Корабът бе готов за заминаване и очаквахме контролата. Тя доста се забави и бях уведомен, че се чака важна личност, която ще пътува с нас, и да подготвим кабината на корабособственика за него. Чакането се проточи дълго. На кораба пристигна човек от Държавна сигурност за обезпечаването на госта. А той пристигна чак след полунощ. Тази "важна личност" се оказа генерал-полковник,професор Иван Кинов. Настанихме го в кабината. Контролата бързо беше приключена и напуснахме пристанище Варна. Голяма бе изненадата ми когато сутринта генералът ми направи посещение тъкмо, когато мелех кафе. Този ритуал ми е останал като навик още от когато бях помощник капитан, и сега въпреки, че старши камариерът е задължен да мели кафето, аз продължавах сам да се обслужвам.

     - Чувал съм,че моряците сте големи майстори на кафето, - заяви генералът, на което му отговорих с въпрос:

     - Да ви предвиждам ли?

     - Паднало ми се е това щастие. Как да се откажа от него? – отговори той.

 Така  се запознахме посредством кафето.

При преминаването през Босфора, Генерала беше през цялото време на мостика до влизане в Мраморно море. При преминаването през Дарданелите той отново бе на мостика. Времето беше прекрасно и предоставяше възможност да го разведа  по кораба . Той беше общителен и намираше въпроси и теми за разговор с хората от екипажа. Така минаваха дните до първото пристанище - Бейрут, което трябваше да посетим. Привързаността ми към Кинов се засилваше, а и той пръв наруши официалния етикет като започна да ме нарича Ристе. Той от своя страна стана бачо Иване и непрекъснатото общуване премахваше всички прегради между нас. Той изнесе лекция за международното положение пред екипажа. С него непрекъснато беседвахме и научих много неща от историята на революционното движение още от 1912 г. насам. Завършил е военно училище. Участва във въстанието през 1923 г. Бяга през 1925 г. в Съветския съюз. Завършва военната академия "Фрунзе". Разказвал ми е за щастието да работи под командването на прекрасните руски командири Якир и Тухачевски. За върлувалата "чума",

както той нарече времето когато Берия властваше.

За унищожението на прекрасни командири. Как методично Берия обезглавявал съветската армия. Как самият Кинов не минавал два дни по един и същи маршрут с файтона, който го е вземал от къщи. Как Георги Димитров се е мъчил да спасява българи набедени  за предатели. Разказваше за Отечествената война, за прославените съветски командири Ватутин, Василевски, Бирюзов и други с които е учил в академията или им е преподавал в нея. С много от тях е завършил Генералщабната академия през 1938 г. За мен беседите с него бяха мехлем на жадната ми за знания душа. Много неща научих за което съм му благодарен. За тези повече от два месеца съвместно плаване завърших една политическа академия. Само за едно той не говореше, за настоящето у нас, и когато го попитах ми отговори, че е рано и по-късно,когато му дойде времето ще ми разкаже.. Когато бяхме в Италия поръчах кола и посетихме Пиза. Там, на "площада на  чудесата", се намира известната наклонена кула. Качихме се на площадката която се намира на върха и и от там пред погледа ни се откри целия град. Взехме си малко рекламно книжле, от което се запознахме с историята на строителството и всички данни за кулата. Във всяко посетено пристанище, когато изявяваше желание да излезе го придружавах, а след нас се движеха по трима четирима от екипажа..

Чувствах отговорност и вземах мерки за неговото опазване.

В Бейрут на улицата Иван Кинов се спъна и падна. Той беше много изтощен и остарял. Не беше онзи генерал, който водеше делегацията за посещение с ескадрения миноносец "Г. Димитров" за честване празника на съветския Военноморски флот в Севастопол. Тогава бях курсант, на стаж на кораба.След завръщането ни във Варна, той нареди на флотските музиканти, които пътуваха с нас, да излезат на брега и да свирят а ние да му ударим едно българско хоро на българска земя. Така в плаване и беседвания се изнизаха повече от два месеца. Пристигнахме отново във Варна и веднага ни поставиха на кей. С контролата дойде и началника на КПП Варна,който искаше да разговаря с генерала. Уведомих го и той ми нареди да го заведа в кабината му.. След като си замина, бачо Иван ме извика и ми нареди да не го безпокоя повече и да не допускам повече хора до него, а сам да решавам въпросите. Да, ама – не, както казваше по-късно един журналист. Отново пристигна началника на КПП-то и искаше да му предаде какво са наредили от София. Отидох и го уведомих.

   -Ристе. Иди на телефона и им предай ,че съм изморен и като си почина ще тръгна за София.

   Отидох и предадох, това което ми каза. От там отговориха,че му изпращат самолет да го вземе. Да отива на летището... Върнах се и му предадох това послание, а той се ядоса и ми каза:

- Ристе. Иди и им кажи, че от тука ще тръгна само с моята кола и с моя шофьор. Да не пращат самолет.

Отидох и началника на КПП-то се свърза и им предаде отговор. От там наредиха да чакаме на телефона и след няколко минути

имах честа да разговарям с Т.Живков,

 който отново нареди генералът да тръгва със самолета. В отговор, Кинов ми нареди повече да не го занимавам със София и да го оставя да си почива.. Така денят премина в разговори със София и отбиване на всякакви намерения бачо Иван да бъде безпокоен. След вечеря, ми даде телефона си в София и ме накара да му обещая, че ще  се обадя да се видим..

          Шофьорът пристигна към 3 часа на другия ден. Заведох го при генерала.  След като  се приготви взехме багажа му и слязох до колата да го изпратя. Той ме прегърна и каза, че ме очаква да отида в София и да се видим.Също така ми нареди да се обадя у тях, че е тръгнал в 5 часа. Опитът му от времето на Берия за оцеляване го беше научил да взема винаги предварителни, предпазни мерки.Така беше и през първата седмица на кораба докато ме опозна и станах от Капитане на Ристе.

    През следващите дни научих, че деня в който отказваше да тръгне със самолета,

в София се е провеждал пленум на ЦК на БКП

 във връзка с опита за преврат и убийството на Горуня.  До ден днешен останах само с догадките си, защо Кинов бе отстранен екстренно от страната. За жалост, повече не се видяхме и останаха само спомените ми от тези повече от 2 месеца прекарани заедно. Той почина на 2 януари 1967 г.

    Генерал полковник,професор Иван Кинов е роден в с Лютиброд на 8 май 1893 г. От ученик се включва в революционното движение. Арестуван, гонен от фашистите. Участва в Септемврийското въстание. Бяга в Сърбия и отново се връща в България до 1925 г.,когато емигрира в Съветския съюз. Изключително начетен военен специалист, учен.Издал много книги и статии по важни военни въпроси. Подготвил хиляди военни кадри по времето на Втората световна война. За него, съветски командири са казвали, че българската армия е малка за неговия военен талант и че той е "железният войник на революцията". За него, може още много неща да се кажат защото живота му е богат и изпълнен с преживявания и превратности. Опазил се по чудо по време на върлувалата "чума" по времето на Берия, влезе в историята на България през парадния вход. Целия си живот той отдава в служба на родината си и допринася много за нейното стабилизиране след 9 септември 1944 г.

Капитан далечно плаване  Христо ДЖУРОВ, София