nabore.bg

Имах възможността да се запозная с легендарната радиоводеша от близкото минало - Юлия Цанкова. Тя освен, че е чаровна, притежава и кадифен глас, който завладяваше слушателите. Имах възможността да се запозная с тази легенда преди пет-шест години в град Априлци. Самодейната ни група трябваше да изпълни три песни. Но за беда нашият акордеонист и ръководител беше останал без глас, защото предния ден пил ледено студена вода. Той можеше само да свири без да пее, но нас това не ни беше достатъчно. Отидохме в Априлци и трябваше втория ден да се явим на сцената. Аз постоянно се притеснявах и се чудех как ще излезем от неудобното положение. Можеше да не участваме, но нашите ръководителки бяха непреклонни, че ще загубим точки. Когато започна програмата аз видях, че Юлия Цанкова е председател на журито. Бях я виждал няколко пъти на екрана и лесно я разпознах. Тя нямаше свободно време, но аз застанах на удобно място за да я наблюдавам. В един момент тя напусна мястото си и аз я заговорих. Казах и какви са ни проблемите и тя с характерния си и завладяващ глас, любезно говорейки ми каза изобщо да не се притесняваме. Дори и да се явим, журито ще си затвори очите дето се казва - това е. Отиде, седна си на мястото и се съсредоточи към изпълнителите на сцената. Аз дълго я гледах от страни. Малко е вероятно да съм я впечатлил, но исках да и докажа по някакъв начин, че съм доволен от срещата ми с нея.

През това време съставите свиреха и пееха. Направи ми впечатление, че младо момиче с характерна българска национална носия играеше босо. Повиках момичето, направих му снимка с тази хубава носия и го попитах от къде е. То ми отговори, че е солистка от професионален танцов ансамъл от Кюстендил. Казах й за нашия проблем и момичето ме заведе при оркестъра на ансамбъла. Каза, че техният Илийчо може да ни удари и тъпана. Запознах се и с Илийчо. Оказа се, че освен да удря тъпана, свири на акордеон и пеe. Знаеше думите на нашите песни и това ме окуражи. Казах му, че когато излезем на сцената той трябва да бъде близо до микрофоните и да пее, защото ние сме гола вода. Излязохме на сцената, построихме се, но явно Илийчо беше притеснителен и застана зад нас. Първата песен я сдъвкахме, но я изкарахме до края. Акордеонистът засвири  втората песен, но не можахме да запеем. Уж не се смущавахме, но  забравихме думите. Дадох знак на акордеониста, че сме до тук. Той спря да свири и ние като попарени слязохме от сцената.

 Наблюдавах Юлия Цанкова, но тя беше навела лицето си. Беше се съсредоточила сигурно към програмата и не обърна никакво внимание на нашата издънка. Никой и от публиката не ни освирка и не ни се подигра. Права беше Юлия Цанкова и добре ми го каза, че ние сме самодейци. Възможни са и такива неща.

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско