nabore.bg

Живея в центъра на Силистра и с голямо умиление и със съжаление си спомням за нашата седянка. Зад съседния блок имаше голяма, закована в земята маса и четири пейки, които бяха около масата и можеха да седнат 15-16 души. За когото нямаше място изнасяхме столчета. От ранна пролет до късна есен се събирахме и денем и вечер.

Всички бяхме интелектуалци - учителките Хлебарова, Иванова, Жекова, Неделчева, агрономката Величка, техничката Мария, чиновничките Адриана, Елена, Христина, Денка и най-главната - кака Иванка шивачката. Идваха и наши приятелки от други улици, пък и случайни жени сядаха при нас. Кака Иванка се грижеше за почистването. Щом си свършехме работата в къщи и грабвахме ръкоделие и отивахме на пейките. Плетем, шием карета, гоблени, фланели, рокли, палта и какво ли не. Наша майсторка беше техничката Мария. Тя ни започваше плетките и се допитвахме до нея. Тя беше ръководила много важни обекти в Силистра.

Говорехме за филми, книги, политика и други неща. Не си губехме времето по барчета и кафенета. Бяхме и членове на ОФ-то и то големи активисти в квартал 21 „Лев Николаевич Толстой”. Тази организация се състоеше от няколко низови организации. На едната бях председател аз. Бяхме на първо място по хигиена. Много често излизахме на бригада, за да почистим. В летните нощи до късно седяхме на нашето място пред блоковете 19, 21 и 23. Това бяха незабравими вечери.

Няма я вече нашата маса и пейките. В квартала имахме клуб и там правехме много празници – Нова година, Коледа, Бабин ден, Трифон Зарезан, 8 март. А сега зад блоковете е толкова занемарено и изоставено. Отпред улицата се чисти, а отзад се паркират коли и оставят толкова мръсно, че не може да познаеш дали някога е било чисто. Повечето от жените от нашата седянка ги няма вече, но хубавите спомени останаха при нас живите.

Йорданка ЖЕКОВА, Силистра