nabore.bg

Тази история чух за Шмулик, бащата на един 22 - годишен младеж, син на Аврам Драйвер. Бил с приятели на музикалния фестивал в Раим до Офаким в близост до сектор Газа.

Когато въоръжени хамасовци се появили и започнали да разстрелват къде, който им попадне на културното събитие, синът на Шмулик и групата на неговите приятели, момичета и момчета, успяли да се скрият в шубраците, мислейки, че това ще е последната нощ от техния живот. Пред очите им падали под автоматните откоси на терористите десетки невинни хора - израелци.

Синът на Шмулик имал последна надежда.Обадил се на баща си:

-- Не можем да се доберем до колите. Палестински терористи стрелят безразборно по израелците. Всичко гори. Убиват деца, старци, жени, млади хора...

Шмулик се качва на колата и от Реховот се озовава по познати пътища до укритието, където го чака сина му и неговите приятели. Натоварв ги в пикапа и на загасени фарове се измъкват от горящия ад.

Закарва сина си и приятелите му у дома и без да коментира се връща на бойното, поле, където го чакат и други приятели на сина му. И така, на три пъти Шмулик успява да качи  в пикапа си още млади хора, спасявайки ги от явна смърт.

На сутринта мобилният му телефон гори.

Обаждат му се признателните  родители на спасените млади хора - израелци...

Случката е истинска и се е развила в кибуц Реим до Офаким, в близост до границата на Израел със сектора Газа. Разказа ми бе от  Хая, майката на героя Шмулик и съпруга на Аврам Драйвер, възпитали един голям Човек.

Джеки БЕНАДОВ, Израел