nabore.bg

Отказах се от телевизията, предпочитам да слушам музиката на Валди Тотев и „Бийтълс”

След „Една и съща нощ”, номиниран за роман на годината, Христо Карастоянов написа „Послепис”. В него се обръща назад към младостта и събитията от 1968 г. и 1989 г. Историята ни разказва за един изпуснат в новогодишната нощ влак, който събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и предателства. Свързваме се с писателя в любимия му Ямбол, където живее и пише. С него се говори лесно на всякакви теми. Връщаме се в спомените му, разкрива ни колко важни са внуците за него, говори за първите стъпки на президента Румен Радев, за референдума на Слави Трифонов, за своите несполуки в домакинската работа, за лъжата и орисията да си българин.

- Г-н Карастоянов, къде ни водите в новия си роман „Послепис”?

-След романа „Eдна и съща нощ”, в който събитията се развиваха далеч от нашето време, „Послепис” е тъкмо за нашите дни, за младостта ни и времето, което едни оценяват като страшно черно, а други като единствено бяло. А черно и бяло прави сиво. Пиша за това наше сиво някогашно израстване, когато завързахме гаджета, почвахме работа, женихме се. В същото време в живота ми присъстваше август 1968 г., Чехословакия и 1989 г. с нейната голяма екскурзия. Това са събития, на които може да не сме обръщали внимание, но сега от дистанция на времето придобиват сякаш друго значение. Ние сме живели, а и израснали с тях.

- Имате ли носталгия по миналото и харесва ли ви животът днес?
-Носталгията е нож с две остриета. Понякога е лъжовна, поукрасява това, което уж си спомняш прекрасно. С годините и възрастта разбирам, че носталгията става част от днешния ден на човека. Бях прочел, че: „Лошото на старостта са спомените на младостта”. Спомените ни все повече изплуват и се превръщат във важен момент от живота ни. От друга страна тревогите, които се превръщаха в катаклизми, когато бяхме млади, сега може да бъдат погледнати по-спокойно, без тръшкане за всяко нещо.

- Според вас добро ли я очаква България с президента Румен Радев?

- Притесненията ми са, че се случват неща, които не намекват за промяна, а за смяна на столовете… Притеснява ме първият външнополитически жест на Румен Радев. Пътуването му с военен самолет до Брюксел, освен че е жест към неговите колеги, е унижение на държавността. Президентите пътуват с президентски самолети. С военни самолети пътуват генералите, които са главатари на хунта. Това, че отива с военен самолет на първото си най-високо посещение, означава не просто жест, а и някакъв знак за хората, които го чакат в Брюксел, който не ми изглежда добър. Обяснението, че самолетът „Спартан” бил два пъти по-евтин, ми се струва безсмислен. Ако е въпрос на икономия, да беше тръгнал с „Фалкон”, тъй като гори още по-малко. Ако иска да прави жест, да тръгне с „Миг” или „Ту-129”.

- А каква е целта на Слави Трифонов с този референдум?

- Ако президентът Радев все пак е сериозен мъж, нещата при Слави Трифонов и шоуто му са несериозна история, която ще се разпадне. Той се опитва да каже, че е взривил енергията на България с този свой референдум, но ще види, че той е нещо опасно. През април 1923 г. Александър Стамболийски произвежда мажоритарни избори. От 245- членен парламент, от неговата партия влизат 212 души. Самият той е бил издигнат от 14 места. На практика той прави съвършен авторитаризъм. Това ли искаме сега? Референдумът е зареден с мини, които рано или късно ще се взривят.

- Когато си почивате, гледате ли телевизия?

-Нямам телевизор от 10 години, но от телевизията като облъчване няма спасение. Онова, което е най-натрапчиво, веднага влиза в интернет и човек не може да избяга от него.

- Какво е отношението ви към чалгата?
-Тя не ме интересува. Единственото лошо за мен в чалгата, е че тези, които я обичат, я слушат силно. На практика чалга разбирам като дефиниция на нещо лесно разбираемо. Тя не иска особено напрежение да разбереш този, който ти пее. Опасна е, защото оскотява тези, които я слушат. Харесвам всичко, което е излязло изпод клавиатурата на Валди Тотев. Това е толкова висока музика, тъжна, истинска. За да си на една вълна с Валди Тотев се иска напрежение. Харесвам много неща на „Щурците” и ако ми е много тъжно, си пускам „Бийтълс”.

- Радост или наказание е да сте българин?

-Не знам, но не мога да си представя да бъда друг. Няма да се впиша в друга държава не само заради езика. Животът ми е минал тук. Лошото на българите е, че не си вярваме, зад всяка дума на другия, търсиш някаква задна мисъл.

- Защо някои хора влизат в такова въображение и лъжи, че не можем да ги измъкнем оттам?

-Наскоро мернах мисълта: „Някои хора лъжат по-убедително, отколкото други казват истината”. Това лъжене е вид затваряне в себе си, недопускане на другия. Освен това сме станали кибритлии и за най-малкото се хващаме за гушите. С тази избухливост и затваряне в себе си никога няма да се получи онази национална енергия, която да ги помете онези, които очевидно имат голяма полза от нашето душевно състояние, от това разделение

- Писател като вас върши ли домашна работа – да поправите колата си, за изчистите или сготвите?
-Нямам кола и това е един кахър по-малко. Не е възпитателно, но не обичам домакинската работа. Не мога да се отърва от усещането, че е губене на време. За мен времето е необходимо да си гледам работата, за която смятам, че съм по-способен. Не обичам да чистя с прахосмукачка. Един ден реших да го направя. Напънах се, взех прахосмукачката и бях щастлив да гледам как килимът светва. Доволен от себе си, спрях, обърнах се и видях, че маркучът е бил откачен от прахосмукачката през цялото време. И повече не съм опитвал.

- Има ли нещо, което искате да ви се случи или го мечтаете?
-На нашата възраст мечтите стават много конкретни и мънички. Мечтая да се виждам по-често с внуците си, и да не получавам лоши обаждания по телефона. Внукът ми Христо Карастоянов, който пишеше разкази и печелеше награди, е в Америка, защото майка му спечели зелена карта. Той учи в елитна гимназия с хуманитарна насоченост, от която са излезли много актьори от Холивуд. Разказите, може би, някой ден ще се върнат при него. Той много чете. Внучката ми Елина е втори клас в Националното музикално училище и пее в Детския радиохор като ангел. А Будин е в подготвителен клас в същото училище. Той е в състояние да каже на майка си: „Обичам те колкото цял океан, пълен с акули”. Ръси ги едни извънземни изрази колкото си ще.

Интервю на Румяна СМИЛКОВА

Вестник „Златна възраст”