nabore.bg

Умните българи четат книги, останалите разчитат на телевизията, твърди бащата на актрисата Йоана Буковска

Йоана беше прилежно, старателно, ученолюбиво и обичливо дете. Това разказва вторият баща на актрисата, писателят и журналист Христо Буковски.
За красивата Йоана Буковска отдавна се говори като наложено име в театъра и киното. Тя има зад гърба си награди от български и международни фестивали. Сред тях са специална награда на Съюза на артистите за ролята на Карол в спектакъла „Олеана” от Дейвид Мамет, както и номинация за „Аскеер” за поддържаща женска роля (Хелена в спектакъла „Есенна соната” от Ингмар Бергман). Една от най-запомнящите се роли е нейната Стела в сериала “Дунав мост”, за която печели и „Златна ракла” за 2000 година.
Баща й - Христо години наред работи в отдел "Култура" на вестник "Земя". Преди това е редактор в 2-седмичното списание “Отечество”. Сътрудничи на уникалния Кирило-Методиевския вестник „За буквите - О писменехь”.

Буковски има десетки книги на историческа тематика

 - особено са му близки темите за богомилите и кръстоносците по нашите земи. Кръстоносците нахлуват в нашите земи като завоеватели, благословени от римския папа, да колят православните християни и да съсипят техните храмове, разпалено разказва писателят. В книгата си „Скритият поход на българските кръстоносци” предавам документално разказа за поругаването на базиликата „Св. София” в Цариград и отвличането на всичко ценно от нея. В похода им против богомилите (катарите/албигойците) те са преследвали две цели: да унищожат свещеното българско учение и да открият Светия граал, защото са били убедени, че е у тях. Това не е приумица – българите вероятно още от зората на християнството са имали своя параклис на Божи гроб, посочен в няколко документа, а в него е бил погребан Йосиф Ариматейски – притежателят на свещената чаша, в която той лично е събрал кръвта на Иисус. Но това е дълга история с много удивителни подробности и аз съм я разказал в книгата си „Похитените съкровища на богомилите”, казва писателят.
Буковски смята, че има много теми от историята, които не са известни на хората. Не се знае,

защото българите нарочно се държат в неведение

 – да не се съизмерват по славното си минало, да не следват опита на своите предци, а да нагъват “макдоналдска духовност”. Затова се насочих към историческите книги – не съм обвързан с гилдията на обслужващите политиците историци-учебникари и изнасям именно подминаваните от тях факти, разказвам за потулените личности, осветлявам набутаните дълбоко в килери и хранилища тайни знания и „разкопавам” мистериите, обяснява бащата на Йоана.
Писателят споделя, че има още много неща, за разказване: за същността на духовните учения, които негодници са съумяли да изкривят и обяздят за нуждите на властта си. Искам да изясня на хората, че Иисус никога не е учил своите последователи да рушат светилища на други вярващи. Той не упреква, не съди, не ограничава. Само в един-единствен случай е разгневен: когато вижда търговците в храма. А, честно казано,

безумие е и да ти сложат такса за кръщене

, за венчавка и за опело – нима свещениците купуват наедро божията благодат, че да ни я продават по цени на дребно?
Писателят е уверен, че умните българи четат книги. Мързеливите и духовно недоразвитите – нещо маломерно като текст, с оскъдна информация в него, но „врътнато” в „поп”-стил. Предалите се преглеждат търговските дипляни и разчитат на телевизията, като се самоопиват с измамата, че от там ще погълнат наготово нещо за раздумка в канцеларията или в кръчмата. Не мога да обещая, че начетеният живее по-щастливо. Но се възползва по-добре от възможността да е човек, мисли Буковски.
За Йоана казва, че “не е решила изведнъж да става актриса” - от малка играе на сцена и винаги се е оглеждала за кинокамера, та да попадне в полезрението й.

Буковски е вдовец

- има и двама сина, а внуците му са общо четири – две момиченца и двама юнака. Не съм прилежен дядо, защото чак сега имам възможност да направя книгите, които цял живот съм носил в себе си, та (като извинение) утехата ми е, че поне не им досаждам. А съм много горд с четиримата и ми е много приятно с всеки от тях. Искам да са щастливи, да не се чувстват ограничени, да живеят сред хора, които ги обичат, и когато са с мене да си дават сметка, че аз ги глезя за своя наслада, но това не е възпитателно, та да слушат мама и тати”, завършва Буковски.

Адриана ЧАНЕВА

Вестник „Златна възраст”