nabore.bg

Експозицията е посветена на 90-годишния юбилей на фотожурналиста

Георги Панамски със своята камера

На 20 май 2024 година, понеделник, в 16:30 часа в Нов Български университет (ж.к. Овча купел, ул. „Монтевидео“ 21) се открива юбилейната изложба "Български писатели: Образи и сцени 1960-2002" на фотожурналиста Георги Панамски. Експозицията може да се види във фоайето пред аулата на университета. Изложбата е подготвена и за 90-годишния юбилей на известния български фотограф.

Организатори са департаментът „Нова българистика“ на НБУ, университетски архив и музеят на висшето учебно заведение. Главен куратор на събитието е проф. д.н. Пламен Дойнов, ректор на НБУ.

Георги Панамски е роден на 6 май 1934 г. в Ловеч. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ в родния си град и право в Софийския университет. Учи в школа по кино и фотография. Последователно работи като фотожурналист във вестниците „Народна младеж“ и „Работническо дело“. От началото на 60-те до края на 80-те години на ХХ век в тях публикува хиляди снимки, запечатали лица и събития от всички области на публичния живот – диктатори и аудиенции, партийни функционери и конгреси, писатели и дискусии, работници и строежи, космонавти и мигинги, актьори и гастроли, всекидневни хора, срещи, раздели... Пенсионира се през 90-те години във вестник „Футбол“. Представен е в изданието „Големите фоторепортери на България. 1960–1989“ (2010). Негови избрани фотографии са публикувани в авторските му албуми „Професия: Очевидец“ (2011) и „Парченца от изгубената България. 1960–1900“ (2016). С новата си фотографска изложба „Български писатели: образи и сцени. 1960–2002“ доайенът на българската фотожурналистика Георги Панамски посреща своя 90-ти рожден ден. За изложбата и годишнината е издаден каталог на автора.

Писателят Ангел Каралийчев чете своите приказки в една детска градина. Снимка Георги ПАНАМСКИ

Ето какво пише за изложбата и фотографиите на Георги Панамски проф. Пламен Дойнов:

"Как изглежда българската литература, през обектива на Георги Панамски? Снимките от архива на Георги Панамски пазят образи на български писатели и сцени от литературния живот, проявени във времето между 1960 и 2002 г. С малки изключения, това са произведения на черно-бялата фотография, характерна за българската преса от втората половина на ХХ век. Защото Георги Панамски не е портретист, а журналист. Не е художник фотограф, а фоторепортер. Половин век той върви по актуалните следи на българското общество. В професионалния си път, преминал предимно във вестниците „Народна младеж“ и „Работническо дело“, той се опитва да улови в черно-белите си мрежи протичащото време, пълно с хора и събития. От днес за утре. От днешния ден – за утрешния брой. Така минават десетилетия.

Добре, че някои от снимките Панамски успява са съхрани в своя личен архив И само върху една част от тях остават образи на писатели, сцени от литературни и литературно-политически събития. Всъщност това са около 1000 кадъра – истински паралелен фонд на българската литература.

Портрет на Димитър Талев. Снимка Георги ПАНАМСКИ

Обективът на фотожурналиста Георги Панамски улавя не толкова писателите сами по себе си, колкото писателите във времето. Даже в самостоятелните портрети личи сянката на историческия контекст. Това, разбира се, най-вече се дължи на прагматиката на снимането. Може някоя поредица от снимки на конкретен писател понякога да прилича на „фотосесия“, но всъщност става дума по-скоро за експресно заснемане на различни образи, за да се „илюстрира“ с тях интервю, репортаж или статия. Така обективът избягва преднамерената художественост, а постига документалност.

Затова и позиращият обект в повечето случаи не е обърнат към себе си, а към другия и другите – към фотографиращия Панамски и към онези, които ще погледнат към обекта през прозореца на неговата снимка, публикувана във вестника или в каталога. Дори портретите на Панамски, именно защото не са направени от портретист, а от репортер, най-често представят един или друг писател несамодостатъчен, отворен към чужди погледи, попаднал в мрежа от потенциални отношения – с други писатели или просто с други хора, с различни случки от епохата, с лица и сюжети от обкръжаващите го светове.

Портрет на Радой Ралин. Снимка Георги ПАНАМСКИ

Днес разглеждаме тези фотографии, върху които времето е натрупало допълнително наследство с усещането, че чрез тях се осъществяват срещи на различини видове памет – визуална, мемоарна, всекидневна, документална, литературноисторическа, културна... Образите и сцените генерират разкази, вкоренени в творчеството на писателите, но и в знанието за тях. Могат да отведат към неподозирани сюжети, зарити в неведение отвъд плоскостта на снимките, в самата сърцевина на човешката и литературната история, където безмълвните лица се сдобиват с глас. Имаме най-важното – изразителни фотографии и литературно наследство, които в своя синтез проговарят за миналото. Благодарение на повелителя на фотоапарата Георги Панамски."

www.nabore.bg