nabore.bg

Когато излизам от метростанция “Сливница”, си оставям минутка, за да погледам двете лястовичи гнезда

Всяка твар идва на белия свят с предопределение…

“Пиленце, пъстро славейче, защо ми плачеш, не пееш…” така пее една хубава наша народна песен.Как да пеят, как да плачат пиленцата, като тях вече почти ги няма вече в местата, където живеем? Птиците живеят там, където е чисто, където няма грохот. В такива места те се реят в небесните висини, свиват си гнезда и песните им се носят щастливо във въздуха. А въздухът, който дишаме, е напоен с отровни пари, небето е оловно, та нощем се не виждат звездите, не се забелязва и чудното явление на падащите метеори, на персеидите. Тази приказна красота се вижда само от високото, от планините, до които не стига градската омара.Тежкият въздух, напоен с изгорели газове, ляга над градовете, затиска ги и е трудно на хората да го дишат, а как да го преодолеят сърчицата на малките птички!

     Ние, хората, живеем на нашата Земя заедно с всички нейни твари и, ако не си поделяме правилно онова, което ни е отредено от Природата, ще загубим много.Най-важното е да спазваме природните закони, които въвеждат хармония, строг ред на Земята. Всяко нарушение е в наша вреда. Учени, изследователи, природозащитници, еколози изучават непрекъснато животните, птиците, морските обитатели и се стараят да “сдобряват” човека с другите екземпляри на Земята, учат ни как да опазваме Природата, флората, фауната.Все повече видове са застрашени, други изчезват, трети боледуват, разболяват и нас, хората.

  Когато излизам от метрото на станция “Сливница”, аз си оставям минутка, за да погледам двете лястовичи гнезда, залепени за тавана на стената на изхода. От там се виждаха опашките на майките и бащите, после се показаха разтворените до предел човки на рожбите им. И се носи едно цвърчене, писукане…Птичките правят наоколо пакост, защото замърсяват, но живинките са весела компания на продавачите там, на минувачите, на чийто лица се появяват усмивки. Лястовичките ни даряват  радост, а си имат и предназначение в живота ни природен.

    Гостувам на моя приятелка. Тя ме води първо да й видя постоянната компания – лястовичките на балкона. Всяка пролет ги чака с нетърпение и им се радва, говори си  с тях, слуша песните им, а после…с тъга ги изпраща в далечните топли страни. Нарича ги  “моите пролетно-летни гости”. Обича ги и вероятно и те нея обичат, защото са я избрали сред многобройните други жители на града.

Седим  с моята дружка на балкона,приказваме си, а  над нас лястовичките си цвърчат шумно. Да можехме да се разбираме взаимно!

    Пренасям се в селската ни къща, дето й казвахме “вила”! Всяка сутрин  ни будеше хорът на птиците…В двора имахме салкъм – акация. Какви трели, каква музика се носеше от песента на   славейчетата! Как излизат тези вълшебни мелодии от малките им телца! И защо пеят птиците? През пролетта чакахме да видим волния полет и на широко размаханите криле на щъркелите! Наблюдавахме ги как се суетяха около гнездото си, как го поправяха, стягаха за новите си рожби. Гледахме ги с разтворени очи! А незабравимото им шумно тракане!Красиви птици са щъркелите! Обичам да гледам как грациозно и гордо пристъпват в полето, как набират скорост при излитане и как кръжат, кръжат в небето, губят се във висините  и стават малки точки. Те са нашата, човешката мечта за волен полет.

      Хубаво е когато денят започва с птичите песни, а  завършва с изгледа на изгрелите на небосвода звезди!Тогава ние сме част от природното съзвучие, тогава  човек усеща сливането си с Космоса, с общата ни майка – Природата! Да се примиряваме с нея, с Природата, да живеем заедно и дружно – това е задължителната ни грижа! И колкото по-бързо го осъзнаем, толкова повече ще спечелим.

  Лястовичките, щъркелите и другите птици, дето ни напускат в студените дни, са любимите ни гости всяка пролет. Те ни доказват ритъма на природните времена, на сезоните. Щастливи сме  отново да  ги дочакваме всяка  година!Те ни даряват радост, но и ни учат на много неща – на къщовност, на грижовност, на бодрост, защото истината е, че с песен по-леко се живее…

    Едно лято моя близка се беше разтревожила, че няма мухи и комари.Аз я успокоявам, че това е добре – няма да се бори с тях. А тя философски заключава:”Не, ние живеем с тях! Ако те изчезват – значи има нещо нередно около нас, във въздуха ни. Всички живинки  имат определени задачи в Природата.Живеем заедно във всеобща хармония.Зиме се любуваме на домашните врабченца, с тях делим всичките несгоди на живота си в големите градове. Слушаме гукането на гълъбите. Вярно, че ни правят бели по прозорците и терасите, но… как без тях? Който от нас не умее да им се радва, да им се любува,  губи много, обеднява душата му.”

   Аз не  мога да  се нагледам и наслушам на птиците  в любовния период, когато настойчиво се ухажват, гальовно се целуват с човките си, нежно се пощипват. Без тях  животът ни ще стане пуст, тъжен, като в онази хубава градска песен:”…аз отивам там, дет птиците не пеят…” А дали наистина там птиците не пеят?      

Петра ТАШЕВА