Интервю
- search
- Всички
Певицата Мими Николова: Стефан Воронов бе най-галантния мъж, който познавах
Правех йога във влака, докато пътувах за концерти, споделя изпълнителката на шлагера „Замълчи, замълчи”
Мими Николова е откритие на композитора Петър Ступел, който през 1958 г. пише за нея песента „Замълчи, замълчи“ към филма „Любимец 13“. Преди това пее в хор „Бодра смяна“ и хора на Софийските девойки. До края на 1950-те години в Радио „София“, Мими Николова записва още две песни на Петър Ступел – „Моряко мой“ и „Малката креолка“ , както и три песни „Закъснялото писмо“ и другите две на Йосиф Цанков – „Недей ми казва тази вечер сбогом“ и „Когато луната изплува“. Сред най-известните са: „Синьо“, „Минути“, „Мостчето на влюбените“, „Вървим по улицата двама“, „Първата среща“, „Самотно дърво“, „Всяко лято“, „Защо стана така“, „Завинаги“, „Горчиво откровение“. С името й се свързва началото на фестивала „Златният Орфей“ от 1965 г., когато в нейно изпълнение песента „Калиакра“ на композитора Ангел Заберски и поетесите Слава Семирова и Емилия Захариева печели първа награда. Тя е една от първите ни певици, която изпълнява джаз. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър „Балкантон“ и на „Джаз фокус '65“.
Срещаме се с Мими Николова пред църквата „Света Неделя”. Тя е елегантна, с червена шапка, под която блестят сините й очи и една прекрасна усмивка. Минаваме през ул. „Алабин”, а певицата си спомня какво е било някога. „Тук беше магазин „Рила”, откъдето си купих червени лачени обувки, холандски, с кожа отпред! Защо ли не си купих два чифта?!”
Певицата споделя, че често се отбива до централна поща, за да праща картички в Канада и Америка, където има братовчедка. „Обичам да пращам картички, за да доставям радост на близките ми! Не ползвам интернет, може би трябва да се запиша на курс, но не ми трябва! Интернет е като болест”, казва тя. Затова пък английският й е отличен - прочита с усмивка табелката пред кафенето: All you need is love and coffee! (Всичко, от което имате нужда е любов и кафе!) Спомня си и голямото земетресение през 77-а година. Била в родната си къща в кв. „Банишора”, на ул. „Бургас”. „Къщата беше железобетон, нищо не се напука. Аз изтичах по стълбите с краставица в ръка, която се скърши на две. Даваха „Студио Х” вечерта, а аз не чаках повторните трусове. Вместо това, си легнах”.
-Г-жо Николова, облечена сте в прекрасно розово, очите ви греят, как се грижите за външния си вид, за тялото и духа си?
-Не се грижа. Само сутрин правя едни упражнения в леглото, вдигам си краката докато лежа и ги въртя по посока на часовниковата стрелка. Това е за устойчиви крака и за коремни мускули. Навремето правех йога при Венцислав Евтимов, първият учител по йога в България. Той казваше, че организмът сам си показва от какво има нужда. Само трябва да го слушаме и да не прекаляваме с нищо. Толкова бях запалена по йога тогава, че я правех и във влака, докато пътувах за концерти. Пия предимно чешмяна вода, а понякога ходя до Централна баня с бутилки, за да си налея минерална. Чешмяната я преварявам. Навремето в Златни пясъци и там имаше нещо като басейн с минерална вода, с едни големи чучури, на които хората се къпеха и целогодишно разня дядовци се каляваха. Минавайки оттам един германец каза „вие сте за разстрел, как може минерална вода да се влива в морето”. Ние не ценим природата си. Някога канеха на Златния орфей разни чужди изпълнители и имаше един певец от Барбадос, но живееше в Швеция – Лес Карлтън. Когато дойде в София попита дали има фестивал, защото по улиците е пълно с хора, които пият и ядат. Обясни, че в Швеция всички са на работа в до 17 часа и се прибират. Улиците са празни, а в заведенията няма хора, освен тук-там някой турист. Иначе само в петък като свършат работа са по заведенията. Каза ми, че при нас е безкраен празник, денонощно.
-Доволна ли сте от пенсията, която получавате?
-Не съм доволна, ама какво да направя. 200 лв ми е пенсията. Работила съм 40 години в Радио „София”, тогава заплатите бяха малки. Добре че съм здрава и попявам тук-там.
-Пеете в църковен хор, какво ви дава църковно-славянската музика?
-Да, това е хора към църквата „Свети Петър и Павел” близо до дома ми. Защо да дремя в неделя и да си седя вкъщи. Питаха царя преди време каква музика слуша, а той каза – църковно-славянска. Тази музика ме обръща към духовното. Баща ми е бил свещеник, моите чичовци също са били свещеници, както и дядо ми по бащина линия. Научена съм от тях да съм внимателна и добра към хората. Имах добър пример от баща ми, който беше широка душа, помагаше на всички. Майка ми пък беше тази, която много искаше да пея и мечтаеше да стана певица. Умея да се радвам на хубавото време, на слънцето, на цветята и на радостта на всички хора около мен. С бившият ми съпруг (композиторът Иван Стайков) сме разделени отдавна, но той и жена му Снежина Темелкова много ме уважават. Тя е певица, шеф на Ансамбъла на въоръжените сили. Тя не ни е развалила семейството. Така се случи, че много отдавна се разделихме, но няма да се бием. Някой като се разделят започват да говорят той така, той онака, ама чакай! Може аз да имам някаква вина. Не трябва да се плюем. Така е трябвало да стане. Снежина ме кани по празници редовно, тя е широкоскроена, интелигентна, добро и свестно момиче е и добра певица.
-Била сте близка с Катя Филипова?
-Да, толкова колеги си отидоха, виждаме се само по погребения. Много певци си отидоха. Катя се беше разболяла много, както беше хубава и стройна, изведнъж много напълня. Имаше някаква нарушена обмяна... Винаги ми се обаждаше! Веднъж ми звънна да ми честити имен ден, мислеше, че съм Мимоза, а аз съм Марийка по лична карта. Майка ми ме е кръстила на майка си - баба ми Мария. Тогава е било на мода имената да са умалителни. Майка ми казваше - не искам да ти казват ей, Маро! Като малка са ме наричали Мери. Мери, Мери, цял свят измери, либе не намери! След това, когато записахме песента на Петър Ступел за „Любимец 13” той ме кръсти Мими и така остана.
-Гледате ли музикални предавания, знаете ли кой е Криско?
-Да, знам кой е, но се въздържам да коментирам. Обичам певци, които имат гласове и пеят. Гледам предаванията, има много добри гласове. Обаче те пеят много добре на английски, имитират, а на български се провалят. Сега ще видим кой ще изберат за Евровизия. Миналата година много харесах Кристиан Костов, той е сладък, модерен. Израснал е в Русия, но казва „аз съм българин”.
-Едно време имаше много романтични песни?
-Така е – романтични и качествени. Сега чалгата много се толерира, дават се пари много в нея. След 10 ноември започна тази ниша.
-Изпяла сте песента за „Любимец 13” –„Замълчи замълчи”, познавахте ли Апостол Карамитев?
-Да, записахме песента в зала „България” с голям симфоничен оркестър. Васил Стефанов беше диригент. Качиха три-четири маси една върху друга и аз отгоре, за да не влияе оркестъра на гласа. Тогава се запознах с Апостол Карамитев. Той беше страхотен артист, благороден, с невероятно излъчване. Някога дублираше всички герои от „Сага за Форсайтови”. Сега младите актьори нямат тембър, нямат дикция, не им разбирам какво говорят. Даже Джон Маккук от „Дързост и красота” по време на един фестивал тук каза, че дублираме по-хубаво от тях, но ставаше дума за по-възрастните актьори. Неслучайно хората гледат турски сериали – „Пепел от рози”, „Забраненият плод”, много качествено направени, но всичките им режисьори и оператори са завършили в Америка и в Англия и се връщат да работят. Гледаме ги, защото в тях има уважение към възрастните и морални ценности, които ни липсват в обществото. При нас казват: „Къде си трагнала, ма!”, а там са много внимателни един към друг.
-Споменахте Стефан Воронов, Константин Казански, бяха ли галантни мъжете тогава?
-Стефан Воронов беше невероятен. Той е от род на аристократи! Пеех в Студио 5 в „Биад” с Вили Казасян и вечер, когато си тръгвах трябваше да минавам през един строеж, за да изляза. Воронов идваше и ме изпращаше до външната врата. Говореше ми на „вие”. Представяте ли си? Аз съм била двадесет и няколко годишна. Целуваше ми ръка... Такова фино момче... Това не беше характерно за мъжете тогава. Бяха джаста праста! Те и сега са така. Емил Димитров също беше добре възпитан! Веднъж дойде специално да се запознае с мен! Галантен и добър певец, песните му останаха да се пеят.
-С Леа Иванова сте били приятелки, разкажете ни за нея?
-Да, близки бяхме! Тя и Еди Казасян живееха на ул. „Денкоглу”. Тя беше духовите и с чувство за хумор. Веднъж беше дошла в зала „България” за някакъв концер и един музикант тромпетист Мишо Ваклинов и вика – „ей, Леа, колко си лека”! А тя му вика – „Ми аз съм лека жена!” Беше много естествена! На сцената те грабваше с една усмивка, без да прави нещо кой знае какво. Имаше излъчване! Веднъж й звънна една жена, която й каза, че е бременна от мъжа й. След това Леа получи инсулта.
-Защо казвате, че Еди Казасян й е разбил сърцето?
-Тя много го обичаше, боготвореше го, а той си походваше. Това го знаеха хората. Даже разправяхе един случай в хотел „София”, докато той седял с една мадама, Леа минала отвън и го вижда. Тя отишла до тях свалила си обувката, свалила му перуката (той ходеше с перуки) и с тока го удря по главата и си тръгнала. Друг случай пък в „Черно море”, тя беше много ларж, масите й винаги отрупани и накрая става и казва: „Арменецът ще дойде да плати!”
-Защо сте разплакала Фидел Кастро?
-Беше в „Златни пясъци” 72-ра година в бар „Каней”. Преди това бях ходила в Куба с Йорданка и Бисер на фестивал. Знаех една песен за Куба. Поканиха ни за малка програма по повод гостуването на Фидел Кастро в България. След това имаше битова програма в „Кошарите”. Имах кубинско песо и мислех да искам автограф от него, но не ни пуснаха да мръднем. Бях облечена с червена рокля, с една роза и точно в 18 часа се отваря и делегацията идва с бай Тошо и сядат на една маса. Започнах да пея „Куба, Куба, колко си хубава!” на испански. Накрая прожекторите се насочиха към нас Фидел Кастро дойде и се ръкува с мен. Имаше сълзи в очите му, тъй като в песента се пее за един Фидел, който слиза от планината. След поздрава на Фидел, чувам и гласът на Живков, който ме попита: „А къде сте се научили да пеете така хубаво на кубински?!” Бяха много доволни и ни поканиха в „Кошарите”, където имаше друга програма с Богдана, Йорданка и едни змии.
-Имаше ли любов между Йорданка Христова и Фидел Кастро, както всички мислят?
-Не е имало разбира се. Аз пътувах с нея, бяхме три месеца заедно, щях да разбера. Как ще има.. Има много деца кръстени на нея в Куба, защото е известна там и е ефектна. Той е държавен глава, говореха, че ако му трябват жени то му намират французойки разни. Другото са митове и легенди.
-Кои са любимите ви места в София от едно време?
-Едно любимо заведение беше Руският клуб на ул. „Добруджа”. Спомням си, че си поръчвах мозък пане, кухнята беше страхотна. Сладкарницата на „България” също, както и зала „България”, какви концерти имаше там! Това е най-хубава ни концертна зала! „Арена армеец” е ужас. Ходих на концерта на Том Джоунс там, прежалих 70-80 лв, но то е екскурзия да стигнеш до тази зала. Освен това е зала за спорт, гледаш го на сцената като една карфица, по-добре по телевизията да си го гледам. Губи се ефекта. Сега Азнавур ще има концерт, но няма да ходя, много са скъпи билетите. Едно време ходех на всички концерти, не пропусках нищо.
-Имате чувство за хумор, разкажете ни един ваш любим виц?
-Мъж се прибира в къщи и намира бележка на вратата: „Скъпи, отивам при мама ти ще намериш какво да си хапнеш”. На масата намира друга бележка: „Подгрей си манджата, и вечеряй”. Третата бележка е на спалнята: „Лека нощ, да ме сънуваш”. Легнал, по едно време му доскучало, станал и като приближил до обувките там четвърта бележка: „Къде, бе, къде?!”
Интервю на Драгомира ИВАНОВА