nabore.bg

• Оказахме се нашественици в собствената си страна.

• Българите сме жилава пръчка. Ще пуснем филизи и след това изпитание.

Петко Симеонов (72 г.) беше член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Първи директор на в. „Демокрация“. Депутат от СДС в 7-то ВНС. Една година бе зам.-шеф на СДС (1990-1991). Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на „отлюспване“ и основава Българска партия Либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност.  

- Г-н Симеонов, как сте със здравето, как живеете днес? Върху какво работите?

- Мисля, че съм добре. Върша обичайните неща - чета, пиша. Имам планове за следващите триста години. Като ги изпълня, после ще му мисля.

- Бихте ли казали каква пенсия получавате?

- Пенсията ми е далеч и от максимума, и от минимума. Не мога да се оплача. Като имам проблем - децата помагат.

- Останаха ли ви приятели от онова време?

- Имате предвид времето около Промените (1985-1995)? С всички, които са над тревата, сме в добри отношения и чат-пат се виждаме. Случвало се е през годините да се изправяме един срещу друг, но в особен момент сме били рамо до рамо. За мен е чест приятелството с тях. 

- Вие бяхте едно от известните лица в ръководството на СДС, какво още не е казано за събитията около 10 ноември 1989 г.? Има ли тайни, които остават скрити от народа?

- Възможно е да има много тайни, но не ги зная. Има една истина, която не е известна на мнозина, които са били далеч от тогавашните събития. Ние лично, семействата ни, близките ни, платихме висока цена за участието си в промените. Заплахи, клевети, лъжи, арести, реални насилия и понасяне на щети. Срещу нас беше застанала цялата тоталитарна държава, вярно - обречена, но разполагаща с големи възможности... Заедно с това - манипулируеми тълпи. При една от сбирките на неформалите в кино "Петър Берон" (беше преди 10 ноември) имаше множество, което напираше, блъскаше се, разнасяха се викове. И изведнъж разпознах едно от активните лица в суматохата. Беше ме арестувал преди няколко дни. Развиках се - "Този е от ДС!" - и го сочех. За секунди блъсканицата спря, тълпата стана дисциплинирана и рехава... А глупаците сякаш извират. Преди две години се качвам в автобус 310, отивам си в къщи, някакъв започва гласно да обяснява на всички кой съм аз и как съм окрал чуждестранната помощ, как съм си хранел доберманите (никога не съм имал такива кучета) с шоколади и банани. Непознат мъж му каза да млъкне, защото ще го изхвърли... Никога не се чудете защо до някои известни хора се движат бодигардове! Заедно с това ще отбележа, че повечето съвсем непознати демонстрират уважително отношение към особата ми, може да е и защото вече годините ми личат, но често ме спират, питат ме какво мисля за ситуацията, въобще викат ми "здравейте"... Това е голямата тайна. Участието в политическия процес е съвсем различно от това да си анонимен. По едната буза те шамаросват, по другата те целуват.

- Защо СДС се разцепи на СДС-либерали, СДС-десни и т.н.? Тогава това не допадна на много симпатизанти на “синята идея”? Кому беше нужно това “люспене”?

- Между нас имаше обективни различия. Ние всички бяхме за демокрация, но се различавахме каква да бъде тя. Ние, "отлюспените", бяхме изгонени от СДС, а не напуснахме доброволно. Победиха тези, които победиха. Не участвам в реалната политика (където се вземат националните решения) от лятото на 1991 г. Не е трудно да се разбере кои имаха интерес от това.

- Имаше ли в ръководството на СДС хора, които днес бихте нарекли “предатели”? Кои бяха внедрените лица от ДС?

- Имало е. На някои имената излязоха, други останаха скрити, защото бяха починали, преди да излезе законът.

- Допускахте ли тогава, че ще се стигне до днешните непосилни за твърде много българи времена? В какво вярвахте, какъв беше вашият идеал? Как си представяхте този т.нар. преход?

- Знаел съм, че ще има сериозно социално разделение. Никога не съм допускал, че политическият елит като цяло и гражданското съзнание на населението ще позволят това разделение да стане такова, каквото се случи. Бедността и несигурността за живот, чест, достойнство и собственост надхвърля всякаква разумна мярка. Оказахме се нашественици в собствената си страна. Опитвал съм се да се противопоставя, според възможностите и компетенциите си, но очевидно не съм бил ефективен. Средствата за отстраняване у нас на неудобните  са различни. Едного заливат с лайна, другиго обявяват за глупак, трети - за "турчин".

- В едно ваше интервю казвате: голямата цел на прехода беше народът да живее по-добре и докато това не стане, преходът няма да завърши. Днес народът живее по-зле отвсякога, нацията ни буквално се топи и е на път да изчезне. Това ли ще бъде краят на прехода?

- Ние сме жилава пръчка. Ще пуснем филизи и след това изпитание - противно на лидери, които твърдяха, че "всеки народ умира". Говоря за реални лидери, които ще получат не само политическа оценка за делото си.

- Вие казвате: преходът непрекъснато е манипулиран от хора, които стоят зад завесата и никога отпред, това е престъпно. Кои са тези хора?

- Ако имах документи, а и закони, които да оценяват както трябва подобни  документи, никога не бих премълчавал техните имена. За тази цел - надеждата ни е в отговорните институции, включително и в законодателя - Народното събрание.

- Какво бихте казали на нашите читатели, има ли някаква надежда?

- Религиозен или атеист, всеки ще спечели, ако има Вяра, Надежда и Любов!

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”