nabore.bg

Повелителят на „Минута и много” приготвя сафрид на снаха си от Китай

В Драматичния театър в Перник, където Петър Вучков е работил 15 години му викали Петьо-Услугата. Спомня си, че в складовете за строителни материали има само метли, няма вар, няма пясък и всичко става с връзки. “Всеки казваше - Вуч, моля ти се бе брате, може ли нещо да помогнеш. Аз казвах, вземи една ракия и с моята кола отиваме на Гара Искър. Даваме ракията на склададжията Киро, взимаме плочките, товарим в колата ми и му ги закарвам вкъщи. Правил съм добро на хората. И на мен са ми правили добро!, казва водещият на “Минута е много”.

Питаме го за “Минутата”, болната му тема.

Не ми харесва това, че я няма.

Аз не искам повече да работя! Това не засяга мен, но отнеха правото на зрителя да гледа едно от малкото интелигентни предавания, останали в ефира. Предаването е преди всичко на проф. Лилия Райчева, тя е негов автор. Както я измисли, така измисли и мен. Каза, че водещият, който иска е Петър Вучков. Ръководството нямаше против и работих 33 години, с огромно удоволствие. Предаването достигна Христовата възраст. Христос, обаче възкръсна, а “Минутата” дали ще възкръсне само той знае. Имахме рейтинг по-висок от този на “Всяка неделя” с Кеворк. “По света и у нас” беше по рейтинг на първо място, а “Минутата” на второ място.”

Едно време с връзки си прокарвахме телефони

Отивам аз при секретарката на един зам.-началник на „Софийски пощи“, разказва актьорът. „Другарю Вучков, ще направя всичко възможно вие да имате телефон. Представа нямате колко съм ви признателна, защото свекърва ми не знае, че вашето предаване се излъчва в петък по Втора програма, а аз тогава го гледам. А после, в събота, минава по първа програма и аз вече знам отговорите. Тогава свекървата е вкъщи на обяд и вие задавате въпрос - аз отговарям, вие задавате въпрос - аз отговарям. Накрая тя не издържа и каза през зъби: „Като знаеш толкова много, защо не се явиш и ти да вземеш един хладилник?“.

Питаме Вучков за младите му колеги телевизионери - къде е границата между това да задържиш интереса на зрителя и да заприличаш на палячо. Добронамерен е, казва, че към всички свои колеги се отнася с добри чувства. Единственото, което го дразни е културата на говора. Трябва да обърнат внимание на начина, по който говорят, важно е да им се разбира всичко, което казват. В никакъв случай не трябва да допускат говорни грешки. “Отвращавам се от мекане - “отиваме”, “купиме”, “правиме” и други. И политиците ни допускат такива грешка.

Неграмотността е тъжна работа.

Неслучайно фразата - “негово величество зрителя” е именно на Петър Вучков. Водещият не трябва да се самоиздига на пиедестал и да гледа на зрителя като на втора категория. Водещият трябва да има самочувствието на човек, който в момента прави невероятна услуга на зрителя като му открива нови неща и го прави по-най-благородния начин.

За хаоса в страната ни Вучков е оптимист. “Много вярвам на един човек и мисля, че той достойно си върши работата, това е Бойко Борисов. Колкото и плювни да има по отношение на него, вярвам, че грижата му е за България, а не за неговия джоб. Смятам, че е почтен човек и си върши работата в името на майка България.”

Биографията на тв водещият не започва с актьорство, въпреки, че е завършил ВИТИЗ. В началото тв водещият си изкарвал хляба като

екскурзовод с полски език в “Балкантурист”

 “Разказвах им следната легенда за България. Когато Бог раздавал земята, трудолюбивия българин бил на работа и закъснял. Дошъл и казал, Господи, а за мен?! О, аз я раздадох, казал Господ, тя свърши. Не се притеснявай, ще ти дам от моята. Това е Божа земя тук! Какво ви трябва, море?! Моля, заповядайте. Планини, ски! Моля, заповядайте. Четири сезона. На второ място сме в света по брой на минерални извори, които лекуват целия организъм и различни заболявания. Ами билките ни! Виждам светлина, да! Обичам всички нации, не мразя някого, защото е еврейн или защото е циганин. Въпреки че циганите правят много бели в момента в страната ни. Обират нещастни възрастни хора, които са останали с по 25 лв от пенсиите.”

Със съпругата му Вихра са добра комбина. Тя се грижи не само за неговият  външен вид, а и за душевното му спокойствие. Той прави всичко възможно да се реваншира. “Съществува хармония помежду ни, за което съм й благодарен.” Тандем са и в кухнята. Тя му казва да свари телешки език и той изпълнява - слага го в тенджерата, добавя моркови, лук и сол и след това го обелва. Оттук нататък ястието е грижа на Вихра, тя го приготвя паниран или с доматен сос.

Варненецът има трима наследника - един от Вихра и двама от покойната му съпруга - архитект Руми Духовникова. “Тя е сестра на един от най-популярните софийски гинеколози Боян Духовников. Имах чудесен живот с нея, отиде си от рак, когато изпратихме сина ни на абитуриентския му бал. Това беше най-тежкият момент в живота ми.”

Най-голямата радост за 77-годишният мъж са двете му внучки. Зоуи е на 7 и живее в Бостън с родителите си. “Това е от общия ни син с Вихра, а снаха ми е китайка. Представа нямаш какво значи майка, съпруга, домакиня!

Снахата е центъра на дома

 на семейството, на всичко! На хармонията, на детето. Нещо гениално е тази жена! Когато детето се роди, съпругата ми беше там и отряза пъпната връв на бебето. Снахата настоя да бъде така, каза, че това е важно, за да се създаде връзка между нас и детето. Аз пристигнах пет дни по-късно. Локси (снахата) казва на сина ми да разговаря с детето само на български, тя говори със Зоуи само на китайски, а помежду си родителите говорят на английски. В момента внучката владее отлично три езика. Свири на пиано и посещава българското училище в града, където вече чете и пише на български. За всичко товя снахата е инициатор, тя прави така, че да се събират с българи там.”

През лятото, когато снаха им и синът им идват на гости, тя им приготвя специалитети от Китай, а свекър й и прави сафрид по стара варненска рецепта. “Аз съм от Варна и отговарям за приготвянето на рибата вкъщи. А снахата си я хапва с голямо удоволствие! Дадох й рецептата и тя я приготвя у дома в Щатите.” А когато Локси вижда салата от много зеленчуци и китайско зеле в България, се смее и казва: “Това така ние там го готвим.”

Другата внучка се казва се Рая, но дядо й се шегува, че е кръстена на него, защото свети Петър пази вратите на Рая, усмихва телевизионерът. Русокосата внучка е от най-малкия му син. “И неговото семейство не е в България. Живеят в Швейцария. Синът и снахата са фармацевти. Учеха в един випуск и оттогава са гаджета, после семейство. И двамата работят в голяма фармацевтична фирма в град Базел и са много добре. Тук е само най-големият ми син, който не ще да се жени така че от него нямам внуци засега.”

В дома на Петър Вучков всички вещи си имат история казва, че има отношение към предметите с биография. Бюфета в дома му е скъп спомен от баба му Петра. Не само стилът и дърворезбата правят впечатление, а и някои хитрости в изработката. Под вратичките има скрито копче, което, като го натиснеш, ги отваря автоматично. “Ако не го знаеш, няма как да си откраднеш от скритото вътре вкусно сладко”, споделя с характерния си тембър и усмивка домакинът. Отоманката също е от баба му и дядо му, а сега с Вихра седят на нея

и с часове говорят с внуците по скайп.

Последната му тиха лудост, както сам се изрази, е да колекционира картини. Затова ходи редовно на битака, където намира истински находки. “Виж тези череши, как да не ги заядеш!? Виж тук - нарисувано е ателието на художника! Прекрасно! Ето тази картина я купих от Генко Генков един ден, когато отивах за спанак. Срещнах го, поисках я и той ми я продаде, затова тя не е довършена и е разписана от него с пирон. Другата пък е на един арменец.” Горд е, че заедно с колегите си от ВИТИЗ предложили с писмо до Йорданка Фандъкова, малката ул. “101”, близо до неговия дом, да се кръсти на актьорът Климент Денчев. “Благодарим на кметицата и на комисията по наименуването на улуци, че го приеха! Исках да направим и плоча с обръщение - мили деца, тази улица се казва така, защото бате Климбо разказа, изпя и нарисува много български народни приказки по телевизията за вас.”

Любимото конферансие на Лили Иванова

През 70-те години, Асен Гаргов го кани да води поредица от концерти на Лили Иванова. “Това беше с нейна благословия и продължи 20 години. През всичкото това време, сме имали стотици изяви и винаги съм се възхищавал на нейния съвършен професионализъм. Виждал съм я ядосана, гневна, разплакана, болна, но никога посредствена. За мен тя е единица мярка за професионализъм. И в най-затънтеното селце да отидем с нея на концерт, ще сме там два часа преди концерта. Строи се сцена, след което Лили излиза и с пианиста Сашко Кипров правят репетиция на песни, които тя пее от години. А как излиза! Как е облечена! Отвън на столче са сложени двата й парфюма. Когато тя излезе на бис, се пръска и излиза като чисто нова. Бил съм с нея и на концерт в Тел Авив, където една еврейка, развълнувана от гласа на Лили, си свали синджира с шестолъчката и й го закачи на врата. Плакаха. А Лили накрая ги разби като изпя на иврит последния хит на една от техните звезди.”

Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”