nabore.bg

Интервю

Първият носител на “Златната обувка” Петър Жеков: Научих Стоичков да вкарва от пряк свободен удар

Милко Георгиев ликвидира ЦСКА, казва легендата

 

Петър Жеков е първият българин, носител на „Златната обувка“ - 1969 г. Има и две бронзови – през 1970 г. и 1973 г. Бил е голмайстор на „А“ група в България рекордните 6 пъти. С екипа на ЦСКА е 5-кратен шампион на България и 4-кратен носител на купата. Първият и единствен засега, капитан на националите, играл на финал на голям турнир - Олимпиадата в Мексико 1968 г., където взимаме сребърни медали. В националния отбор записва 44 мача с 25 попадения. Завършили е ВИФ. Най-добрият голмайстор в клубното ни първенство за всички времена. Държи рекорда за най-много вкарани голове в „А“ група – 253 и за най-много голове за ЦСКА – 144. Бивш треньор на ЦСКА, Хебър, Добруджа, Ямбол и Вихрен.

- Здравейте, г-н Жеков. Кажете какво правите, как сте? На 10 октомври имахте рожден ден, станахте на 72. Как го отпразнувахте?

- Добре, съм, бях понастинал нещо, но вече съм добре. А рождения ден с жената, сина и снахата го отбелязахме. Бяхме ги поканили вкъщи и семейно се почерпихме.

- Вие сте един от най-великите ни футболисти. Сънувате ли миналото, загубите или победите си?

- Не, изобщо не сънувам, защото не мога да спя добре.

- Кажете нещо за нагласените, или продаваните мачове. Присъствал ли сте на подобни договорки?

- Не. Докато играех в “Берое” и после в ЦСКА не съм продавал мачове и не знам да е бил продаван мач...

- А кой е най-ценният ви спомен като футболист?

- Когато ме извикаха в сборния отбор на Европа за прощалния мач на легендарния вратар Лев Яшин, и когато ме наградиха със златната, сребърната и бронзовата обувки. Всъщност имам две бронзови, защото сребърната я отстъпих на едно австрийче - Кьогел Бергер. Но това няма значение. Лошото е, че много ме мразеха журналистите и докато играех, нито един път не ме слагаха за номер едно. В Европа ме класират под номер 8, а в България ме няма и на картата... И аз им казах: “Като умра, тогава ще пишете за мене, защото вие сте левскари и ме мразите в дън душа.”

- Това обиждало ли ви е?

- Не, няма такъв случай, беше забавно дори. И в ЦСКА и в Ст. Загора изобщо не ми дремеше кой какво ми казва и какво прави. Изобщо не ме трогваха.

- Вярно ли е, че сте си продал Златната обувка”, за да си платите парното?

- Не, не беше за парното. Снаха ми тогава роди внучката, но имаше мляко само около месец. А през 1987 г., знаете какво беше - криза, празни магазини. С ЦСКА, беше тогава “Средец”, излизахме в чужбина, точно се бях пенсионирал. Продадох обувките да взема някой лев да гледаме детето. Помня, бях с един куфар на колелца, можеше и човек да се побере вътре. Напълних го с детски храни и така изхранихме бебето. Всичко друго писано е лъжа.  

- На финала на Олимпиадата в Мексико 1968 г. Унгария ви е предложила да направите равен мач, но нещата се объркват...

- Унгарците ни взеха със самолет, срещнахме се една вечер някъде на 5-600 км. от Мексико. Тогава Стевето (Стефан Божков), Бог да го прости, беше треньор, и аз капитан на отбора. Говорихме, разбрахме се... Финалът беше на стадион “Ацтека” в Мексико сити. Беше огромен, 110 хиляди май събираше, игрището също е по-голямо. Имаше асансьор до горните места, пеша беше много трудно да се качиш. Зрителите там влизат с бинокли, защото хората на терена се виждат много малки. Освен това си купуват специални плетени възглавнички за сядане, защото няма седалки, всичко е цимент. Та, с унгарците решихме да направим равен мач - така и двата отбора получаваха златни медали, освен това автоматично след 4 години отиваха на следващата олимпиада. Ние се съгласихме, обадихме се в България, обаче от ЦК ни отрязаха. Тогава унгарците платиха на съдията и ни отупаха. Ние първи вкарахме гол - Меци Веселинов с глава, и след 5 минути съдията го изгони заради нарушение. Направиха го срещу него, а го изкараха него виновен. След наколко минути, след една дълга топка, изгони и централния халф незнайно за какво. И публиката започна да реве, усети се, че унгарците са купили мача. Запалиха едно чучело и започнаха така да крещят, че не се чувахме на терена. И после какво стана - един тъч за нас, страничният съдия го дава за тях. Топката беше до Начко Михайлов, той я взе и я хвърли към тъча, обаче нещо се насмете, уцели главния съдя в главата. И него го изгони, та накрая останахме със 7 играчи и един вратар. На това огромно игрище... Унгарците ни вкараха 4 гола, не искаха повече. А като свърши мача, отвсякъде се разхвърчаха тези възглавнички по съдията... Дойдоха полицаи да ни пазят с щитове, за да излезем. Феновете дори се опитвали да палят рейса на рефера, и от тогава той не свири повече...

- Бил сте помощник-треньор в ЦСКА в края на 80-те години на едни от най-добрите ни футболисти Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. Какво ги научихте?

- Те тогава разбраха, че ще започнат да ги пускат в чужбина и много футболисти се натегнаха. Мен ме скъсаха от тренировки с тях 2 години. Викахме ги 8,30 ч., закусват, от 10,30 ч. тренировка, почиват, следобед пак тренировка, в 20,00 ч. вечерят и ги пускаме. И тримата ми ги дадоха да ги тренирам. Любо не можеше да ритне топката с десния крак, година и нещо го мъчих, докато се научи. Те леваците много трудно се учат да ритат с десния. Аз му казвах: “Само да те видя да я пипнеш с левия!”... Накрая беше благодарен, че го научих. С десния и голове вкарваше. А Емо, той освен с десния крак да бие силно, друго не можеше да направи. Какво го мъчих, какво го правих, няма братче! Само знаеше да шутира силно и това е. Той така и на Франция 1993 г. вкара гола, де. Е, и бърз беше, надбягаваше ги, правеше пробиви... А Ицо, той вече беше по-техничен, с левачката риташе и с десния беше добре. Него го научих да бие фаловете. Викаше: “Не мога.”, “Абе, няма не мога!” За една година се научи, почти като мене ги биеше. Аз съм единственият в България, който от 4 метра пред стената, ритам топката, прехвърлям стената и вкарвам. Много неща са научили от мене. И не само те...

- Не мога да не ви попитам и за любимия ви ЦСКА и това, което се случи с него. Още ли смятате, че Стойчо Младенов е виновен за краха на отбора?

- Да, той и Лупи (Александър Томов). Манджуков, бизнесменът, му даде 13 млн. за дълговете и подготовка в Турция. Тогава дължахме на НАП 10 милиона, 3 милиона трябваше да са за подготовката и заплатите. Обаче те не ги дадоха. Бях в надзорния съвет заедно с Манджуков и Якимов. Там беше още и Лупи и един негов човек. Та, ние тримата се разписахме и веднага уволнихме всички. Но нищо не остана от тия 13 млн. А тоя Милко Георгиев, новият административен и търговски директор, е най-големият мошеник. Манджуков му беше дал пари да ни даде заплати, имахме да взимаме по 15 заплати, той ни даде 7. От къде го намериха тоя бандит? Той ликвидира ПФК ЦСКА АД. Сега няма никой, всички изгониха. И ние ходим рядко на стадиона, нямат и футболисти. Пълна трагедия е... На някои от нас ни дадоха по една карта с парко място на стадиона да спираме като ходим на мачовете. До сега само на три съм ходил. Почти никой не идва там, само Пената, Георги Велинов и Пламен Марков. Но при Гриша Ганчев всичко върви нормално.

- Съжалявате ли за нещо, което сте направили в живота си?

- Не, аз освен от футбол, от нищо друго не разбирам. Мен на 16 години ме взеха при мъжете и започнаха да ме натоварват колкото тях. Сега на опашката разстоянията между 4-5 от прешлените ми са смачкани. Слава Богу не ме боли много, имам и шипове, но те са се наместили някакси. Не се оплаквам. 

- Разкажете как е семейството. Синът, внучката?

- Внучката, откакто завърши 12 клас е в Австрия, завърши архитектура. Работи от година в една голяма компания, служебна кола има, взима 5000 евро заплата. Ако знаете как добре чертае, страхотна е, левичарка е като жената. Като видя какво е нарисувала, чудя се как е възможно... Отличничка, всичко 6, само една петица имаше и то при един професор, който се славел с това, че друго освен 2 и 3 не пише. Кръстена е на двете си баби - София и Ана - Софиана. И синът ми е добре, работи в БНР. 

- Ще станат ли „Лудогорец” отново шампиони?

- Задължително, няма кой друг. “Левски” се напъват, ама няма да стане работата.

 

Интервю на Анна САПУНОВА

Вестник „Златна възраст”


Петър Жеков - великият реализатор във футбола

Петър Жеков - великият реализатор във футбола

Жеков във върха на кариерата си

Жеков във върха на кариерата си