nabore.bg

Бащата на Николай  Овчаров го оставял да спи под звездите

За разлика от Индиана Джоунс, с когото мнозина го сравняват, археологът Николай Овчаров израства на открито, сред древни отломки. Тръпката да допълваш пренаписваш със собствени доказателства историята, откривателят на Перперикон наследява от баща си - покойният професор Димитър Овчаров.

Той е доайен на археолозите и изкуствовед, ръководител на разкопките на старите български столици Плиска и Преслав, автор на стотици книги, монографии и статии за българската археология и история.

Преди да стане професор, Овчаров-старши е директор на Историческия музей в Търговище. Той и съпругата му Мария въвеждат сина си Николай от съвсем малък в

тайнството на античните времена.

Николай мечтаел да учи за художник, но кръвта вода не става. С шлем и издялано от клон на дърво копие, „въоръжен” и с щит, от невръстен той препуска из руините на древния град Мисионис, проучван през 1962 г. от родителите му в местността Крумово кале на 7 км от Търговище. Студенти, работещи на обекта, дегизират малчугана като античен воин.

Музеят във Велико Търново е мястото на любовната среща между Мария и бъдещия професор. Синът им се ражда в старата българска столица. От 1967 г. семейството се премества в София.

Случка от детските години на Николай стряска и десителетия по-късно родителите му. Хлапето от малко е с тях сред руините и често заспива под открито небе. Веднъж работници на обекта, хора от турски произход, „сглобяват”

легло от клони и сухи листа

на петгодишното момче. На сутринта археолозите изтръпват от ужас. Под клонките виждат три пепелянки, свити на кълба. Опасните влечуги се промъкват през нощта към детското телце, но не му причиняват абсолютно нищо. След това случката години наред се разказва като част от семейния фолклор на фамилията Овчарови.

Стефан ТОДОРОВ