nabore.bg

Лични драми

От първо лице: Пенсионираните учители тънат в мизерия

Детска учителка съм била 39 години. Поемах много разтреперани ръчички и виждах разплакани очички. Днес с мъка прекарвам деня, само в спомени. Сега срещам възпитаниците ми - вече майки, бащи, баби, дядовци. Спомени изплуват пред мен: за игривата Людмила, за срамежливия Ясен и палавия Цветан, който често пъти се опитваше да бяга от детската градина.

Искам да споделя с вас това, което чух:

Наскоро г-н Симеон Дянков (всичко го познават) каза: "На учителите заплатите трябва да се увеличат с 50%". Казва го сега, но когато беше финансов министър не го направи. Така че хубаво предложение, но дали ще е осъществимо.

Учителите са тези, които със своята всеотдайност са подготвяли, подготвят и ще продължат да го правят, тези които строят, тези които оперират и лекуват, тези които "коват" законите в парламента.

Ето защо мисля, че правителството трябва да помисли за тези хора, които с неуморен труд подготвиха сегашните ръководители, а в същото време получават мизерни пенсии. Нека с ръка на сърцето признаем, че една учителска пенсия не стига за нищо - нито за храна, нито за лекарства, нито за отопление...  А тук трябва да напомня и на НОИ, че би трябвало да помисли и за една добавка поне на празника 24 май и с радост да удължи живота им. Сега получавам пенсия, с която едвам свързвам двата края и с мъка дочаквам следвашия месец.

Моят апел към правителството е: "Помислете и за тези пенсионирани учители. Нека те дълги години, вървейки по тротоара да чуват: "Добър ден, учителко".

 

Милка ИВАНОВА, София