nabore.bg

facebook twitter

Архивите са живи

Патоки*: Типичната миризма на сауна

Със Стойчо Банчев и още двама-трима приятели от „Народна младеж” години наред ходехме на море през септември в Международния младежки център в Приморско. Тогава не е вече такава жега, морето е най-топло и спокойно, няма толкова много народ.  А и тогава се провеждаше ежегодното състезание по подводен риболов, шеф на секцията по този спорт беше Иван Славков – Батето, уловът от състезанието отиваше в „Тракийската къща” в Несебър и се организираха незабравими гуляи.

Благодарение на Стойчо, за когото наистина не съществуваха невъзможни неща, ползвахме и друга „екстра”: в ММЦ имаше сауна, която се отваряше веднъж годишно, когато на посещение в курорта идваше Тодор Живков. Е, Стойчо имаше ключ за сауната, посещавахме я всекиден след плажа. Не можех да убедя жена си да дойде и тя, беше противник на подобни „лиготии”. Е, Стойчо веднъж успя, там където аз се провалях и Нели тръгна с нас.

Пред входа на сауната Стойчо се надигна на пръсти и измъкна ключа изпод някаква керемида. В този момент жена ми направи физиономия:”Какво замириса така?” Аз, като врял и кипял по темата, авторитетно казах: „Нели, това е типичната миризма на сауна”.   

Влязохме, съблекохме се по бански и се излегнахме на пейките. Минаха десетина минути и Стойчо, сякаш на себе си, промълви: „Никога не съм си мислил, че пръднята ми има типичната миризма на сауна”.

Срина се авторитетът ми на врял и кипял по въпросите на сауната.

 

Константин ИВАНОВ

 

----------------------------

*Патоки – думата, която авторът е избрал за своя рубрика означава слаба недоброкачествена ракия с неприятен възкисел вкус, която се получава в края на дестилацията на джибрите.


Костантин Иванов има дълъг и завиден път в журналистиката. Тръгва от Международния отдел на в. „Народна младеж” (издание, „излюпило” не едно от големите имена в българската журналистика), като става и негов завеждащ, а след това и зам.-главен редактор на целия младежки вестник. Най-„горещите” му години са в началото на 80-те - като кореспондент на в. „Работническо дело” в размирния Бейрут. Бил е и ръководител на Предавания за чужбина в Българското национално радио. Работил е на отговорна позиция и в централата на Международната организация на журналистите в Прага, където го сварват „кадифените” промени през 1989 г. Пенсионира се като завеждащ Международния отдел на в. „Дума”, но пенсионирани журналисти, както всички знаем, няма. Затова Коста и до днес е едно от ярките пера на „Дума”, а отвреме-навреме ни оказва честта да пише и за други медии.

Костантин Иванов има дълъг и завиден път в журналистиката. Тръгва от Международния отдел на в. „Народна младеж” (издание, „излюпило” не едно от големите имена в българската журналистика), като става и негов завеждащ, а след това и зам.-главен редактор на целия младежки вестник. Най-„горещите” му години са в началото на 80-те - като кореспондент на в. „Работническо дело” в размирния Бейрут. Бил е и ръководител на Предавания за чужбина в Българското национално радио. Работил е на отговорна позиция и в централата на Международната организация на журналистите в Прага, където го сварват „кадифените” промени през 1989 г. Пенсионира се като завеждащ Международния отдел на в. „Дума”, но пенсионирани журналисти, както всички знаем, няма. Затова Коста и до днес е едно от ярките пера на „Дума”, а отвреме-навреме ни оказва честта да пише и за други медии.