nabore.bg

Архивите са живи

Спомен: Първан и Трифон Яньови от село Мокреш - доброволци в четата на Панайот Хитов

След жестокото потушаване на Чипровското въстание през 1688 г. хиляди хора напускат родния край и поемат в различни посоки. Голяма част от тях се насочват на север към река Дунав и я преминават, други остават завинаги в Лом, Видин и околните села. Между напусналите родния Балкан са и братята Тодор и Качо, които тръгват на север.

Тодор останал в село Безденица, а Качо продължил и стигнал до ломското село Мокреш, където се заселил. Той бил добър майстор на воденици. Като разбрали това, турците го извикали и му казали да прегледа една воденица извън селото, която не работела.

След няколко дни Качо им казал,

 

че воденицата трябва да се премести

 

на друго място, понеже водата е малко и не може да движи камъните. Турците му обещали да им стане ортак, ако оправи воденицата.

Заел се майсторът с мерак за работа и за кратко време я преместил на новото място. Останали доволни турците и го оставили да работи на воденицата.

През тези години  Качо събрал имот и се задомил. Родил му се син на име Яньо. От село Дългошевци довел в Мокреш свой приятел и го главил градинар. След няколко години турците убили приятеля на Качо, а  година подир това отрязали главата на Качо с трион на керепа на воденицата.

След няколко години жената на Качо се омъжила повторно в село Проголерец. От Безденица дошъл Тодор, чичото на Яньо, и го завел в Лом занаят да учи. Седял той там, колкото седял, па събрал се с другари и станал комита. Ходил до 30-годишна възраст. През тези години обиколил с другарите си и Сръбско, и Влашко.

Една вечер дошли в Мокреш.

 

Домиляло на момъка за родното село.

 

 Обърнал се към войводата и му казал: „Войводо, омръзна ми този комитлък. Искам да се задомя. Тук е живял баща ми. Тук ме тегли сърце”. Всички зачакали думата на войводата. Знаели хайдушкия закон, че който напусне другарите си се наказва със смърт.

Помълчал малко войводата и се обърнал към Яньо: „Да те освободя от дружината, ако вземеш сестра ми за жена”. Всички въздъхнали с облекчение. Весело се засмял Яньо и запрегръщал другарите си.

Останал той в Мокреш. След няколко дни го видели комшии и отишли, та казали на турците, че Яньо Комита се е върнал в село. Османците проверили и видели, че е така. Един старец от фамилия Велковци успял да ги убеди обаче, че момчето е сираче и никакъв комита не е бил. Изглежда и че са им дали нещо,

 

та турците оставили Яньо на мира.

 

А той изпълнил думата си пред войводата. Когато се пукнала пролетта, отишъл в село Влашка махала и взел сестра му за жена. Добри хора помогнали на младите – направили им къща, дали им кола с вoлове. Заживял Яньо в мир и щастие с булката си. Родили им се 7 синове – Саво, Цеко, Кръсто, Вълчо, Ванчо, Тончо, Божин, както и една дъщеря.

Яньо се занимавал главно със скотовъдство. Имал около 1000 овце и кози. На един Гергьовден, идвайки от местността Златия, спрял стадото на баира над Мокреш. Турците го видели и изпратили да го повикат. Попитали го: „Чии са овцете”, а той отговорил: „Мой са, божи”. Като разбрали турците, че дядо Яньо има 7 сина му казали: „За такава челяд трябва и голямо стадо. Хайде върви си със здраве!”

 

Изпоженил дядо Яньо синовете си.

 

Омъжил и дъщеря си. Тя е на Коста Доин майка. При Яньо останали Саво, Цеко, Кръсто и Вълчо. Вълчо се оженил в село Игнатово и там си направил къща. Тончо се преселил в Лом и станал котлар. След няколко години преминал в Румъния и се заселил в село Байлеж. Там си направил голяма къща и чифлик от 500 декара.

Внукът на Саво – Трифон, избягал в Сърбия. Баща му Първан и той бяга в Сърбия. В четата на Панайот Хитов са били и двамата. Първан е бил готвач.

При едно сражение с турците е ранен. След Освобождението през 1878 г. Първан и Трифон се завръщат.

 

Първан се пенсионирал,

 

 а Трифон се заселил във Вършец и е имал трима синове. Дядо Първан е умрял на 118 г. Сабята му е запазена, но за съжаление не се знае къде е.

Божин е имал три дъщери. Една вечер дошъл у тях един турчин. Пил много и накрая пиян решил да спи с дъщеря му Петра. Тя уж се съгласила. Взела една кама и като влязла при турчина го убила. През нощта изгорила тялото му в пеща. Рано сутринта избягала в Лом. Минало известно време и след като никой не потърсил турчина, Петра се върнала в Мокреш.

 

Стефчо КИРИН

 


Сцена от театралната постановка „Обесването на Васил Левски“, изгирана в с. Мокреш през 1931 г.

Сцена от театралната постановка „Обесването на Васил Левски“, изгирана в с. Мокреш през 1931 г.

Панайот Хитов

Панайот Хитов