nabore.bg

Хората с партийни книжки най-често забравят „Приказка за стълбата”

Знам, драги читателю, че ще кажеш: “Няма такъв паметник!” Да, няма, а трябва да има! Защото тези българи, които никога не са членували в никаква партия, са най-съвестната част в обществото. Те безшумно, тихо, но старателно си вършат работата, скромно живеят, не ламтят за високи възнаграждения, за постове, за награди, за почести. Не вярваш, че са останали такива люде по земите наши? Има ги, макар че не се забелязват, не се виждат от гръмките партийци! Не, не са се свършили честните, добрите  и интелигентните българи! 

     Днес много се протестира за премахване на някои паметници от миналото ни. Спори се за тяхното съществуване, за тяхното  местопребиваване. Като че ли е възможно да “изтрием” с гумичка миналите  години, забележителните личности, предишните герои! Да си “пренапишем” историята! За това се спори и говори днес. Да я съчиним отново, за да е удобна на новите властващи! Това ли е целта? Бива ли да се отричаме от деди, родители, учители? Нима са били престъпници тези, които оставиха заводи, предприятия, домове, завети, духовно скъпо и богато наследство?

Не искам да кажа, че няма свестни хора сред партийните членове, независимо в коя партия членуват. Разбира се, че има честни, предани партийци! Но има и такива, които съвсем целенасочено стават членове на определени партии! Доста са тези, които се ориентират в съвременната обстановка и се приближават до онези, които ще ги “изстрелват” на доходни места в обществото, в професията, в политиката. Присъединяват се ту към една партия, ту към друга. „Ориентират” се хората. Преценяват кои ще властват и се приближават към тях, залепват се за новите управленци, стават даже много активни и тръгват “нагоре по стълбата” на властващите , на големците. Забравят идеали, идеологии – важното е да са сред управленците и, ако може, и те да се вредят, да бъдат и те на власт! Някои  от  тях  си  пазят  партийните  книжки от предишното членство в организации и партии – за всеки случай, може и да им потрябват пак! Как се вярва на такива хамелеони? Та те са сменили по няколко партии! Много сполучливо нашият писател Дончо Цончев наричаше такива партийци  “куатропартийци”!

Колко са тези, които никога не са членували в никаква партия? Колко са тези, които честно и усърдно са работили? Живели са като обикновени хора, били са добри специалисти, изрядни данъкоплатци -  граждани за пример. Много хора са били безпартийни! И сега също са много! На тези БЕЗПАРТИЙНИ БЪЛГАРИ се дължи всичко – съграждането, спокойният и ежедневен трудов живот, сигурността в работата, успехите в науката, постиженията в творчеството. Защото тези безпартийни трудови хора не са разчитали на привилегии, не са били под чадъра на опеката и защитата на никаква партия. Те са сигурни в собствените си знания и възможности, работят съвестно, живеят ЧЕСТНО!  Те не чакат партийни поръчения, сами проявяват инициативи, сами градят чешми, правят цветни градинки около жилищните си блокове, чистят междублоковите пространства… Нищо, че другите ги гледат с почуда, с подигравка! Те не се интересуват от награди, от признания за доброволния си труд – за тях остава удоволствието, че са били ПОЛЕЗНИ! И такива хора живеят добре и спят спокойни! В мир със себе си!

Дали пък да не се учреди “партия на безпартийните на независимите”?! Ама ще речете – пак партия! Не, не им трябва партия на безпартийните. Всеки от тях сам си е партия – своя, лична, на никого не пречеща, на никого не правеща лошо! Просто, човек - личност, специалист - професионалист, интелект, добър гражданин, личен и горд българин! Затова, поклон дълбок поклон на безпартийния гражданин! 

Петра ТАШЕВА