nabore.bg

Имам си един приятел. От Перник е. Преди седмица се видяхме и в едно кафене го ударихме на приказки и спомени. От дума на дума стигнахме до една малко странна история.

Моят приятел има бащина къща в едно, вече западнало, брезнишко село. Като се пенсионирал направил основен ремонт и стегнал къщата. С жена си посяли райграс и цветя, и започнали през лятото да пътуват до село, за да си гледат имота. Един ден на нашия човек му дошла идея да пообиколи селското гробище, за да види гробовете на свои близки покойници – било Голяма задушница. Гледката била смайваща: всичко било в трева и бурени, изпочупено, занемарено, гадно. Но моят приятел открил гробовете на дядо си, на баба си и на прадядо си, и то заради хубавите скулптури от дялан камък, които помнел от детските си години, пожалени от годините и времето.

Веднага решил да спаси надгробните камъни, викнал един циганин с каруца, лесно ги откъртили, натоварили ги и ги закарали в двора на къщата. Излял основи, поставил камъните от гробищата, докарал още камъни от реката и оформил нещо като алпинеум. Сложил и осветление с хубави градински лампи.

Само че, от този момент съседите му престанали да идват в неговата къща. Казвали, че се подиграва с мъртвите. Дошъл и кметът, заедно с районният полицай. Наредил му да върне скулптурите в гробището, иначе го чака съд и затвор. Но нашият, нали е граовец, се заинатил. Тогава дошли от една инспекция от Перник и също настояли да върне камъните. После дошли и от областната управа на Перник – разправии, та разправии! Накрая пристигнали двама беловласи духовници от Светия синод – гледали, гледали, после отишли в гробищата и пак гледали. Накрая рекли, че няма светотатство, гробовете и костите в тях не са осквернени, а липсата на дяланите камъни не се смята за кощунство...

„Сега, като си седна вечерно време под лозницата, си включвам лампите – продължава моят приятел, - и си гледам дедо, баба и прадедо... Сипвам си една ракия и ми става хубаво, хубаво... После спя като къпан“, допълва приятелят ми.

Христо НИКОЛЧЕВ