nabore.bg

Навършиха се 120 години от рождението на скиталката, дъщеря на света и на България

Писателката Милка Петрова-Коралова

Столична библиотека, Институт по литература към БАН и семейства Коралови, арх. Генчеви и Стоеви ви канят на Паметна вечер за писателката МИЛКА ПЕТРОВА-КОРАЛОВА, която ще се състои на 24 септември т.г., в Мраморното фоайе на библиотеката. Началото е от 18.00 часа.

Събитието се организира по повод 120 години от рождението на Милка Петрова-Коралова. Уникалният роман-пътепис „Сама по света“ е най-значимото и известно произведение на писателката, талантливата разказвачка на приключения.

На вниманието на читетелите на сайта предлагаме

животописа на талантлива писателка, ерудирана издателка и родолюбива българка

подготвен от изследователката Боряна Владимирова от Института за литература към БАН:

Милка Петрова-Коралова се ражда на 8 септември1906 в София. Известна  е през периода 30-те и 40-те години на ХХ век като авторка на детско-юношески романи, пътеписи, разкази и приказки. Дипломирана филоложка Милка Петрова се изявява и като професионална преводачка, издателка на книги и вестници, културолог. Пише в периодичния печат статии и рецензии в областта на културата. Работи и като учителка.

Писателката произхожда от възрожденско семейство на интелектуалци със столетни корени в Добруджа, Централна България и Македония. Нейният баща – д-р Асен Маринчов Петров (1862, Плевен – 1920, София), възпитаник на лицея Свети Сава в Букурещ и на Медицинския факултет в Монпелие, посочен в науката като основоположник на модерната хирургия в България, е също и един от основателите на Медицинския факултет, на Българския червен кръст и член на Висшия медицински съвет. Асен Петров въвежда в лекарската практика българска медицинска терминология. Доктор Петров е и лекарят, който на младини извършва ампутацията на почти отсечените при атентата ръце на Стефан Стамболов, за да спре загубата на кръв. Майката на Милка Петрова-Коралова – Елена Григорова Радева-Петрова (1875, Тулча – 1926, София) е една от първите европейки с висше образование, възпитаница на Киевската гимназия и на Висшето училище за момичета Фонтене о'Роз (Франция). Учителка и общественичка, тя е една от създателките на Дружеството на българките с висше образование и е негова първа председателка.

Семейство Петрови с трите им деца – Мария, Марин и Милка. Милка е най-отпред /около 1912 г./

Скоро след ранната смърт на бащата на Милка Петрова майка ѝ заболява тежко. Двете (Милка е още ученичка) заминават заедно за Франция, където майка ѝ се лекува, но лечението е неуспешно

и момичето остава сираче

Там, далеч от родината си, Милка Петрова продължава обучението си в Гренобъл и завършва висшето си филологическо образование през 1929 г., (на 23 г.) в École normale supérieure в Севр, предградие на Париж. Става асистент и води упражнения по български език на студенти в École nationale des langues orientales vivantes (Висшето училище за живи източни езици в Париж, 1929-1931 г.). Като обещаващ филолог тя влиза в близкия кръг на бъдещия прочут българист проф. Роже Бернар, взима дейно участие в научните му занимания. Подготвя докторат на тема: „Лексикални елементи от френски произход в българския език“.

Френска лична карта на Милка от студентските й години в Париж

От Франция започват нейните и странствания по света, които в по-голямата си част са описани в романите ѝ. После Дания, Норвегия, Белгия, Сахара, Египет, Италия, Германия. По-късно в Полша, Чехословакия, Гърция и другаде. Връщайки се в България, тя става учителка, решена да посвети живота си на обучението на българските деца. Започва да преподава френски език в софийската Втора девическа гимназия.

 Милка Коралова като класен ръководител със своите ученички

Милка Петрова-Коралова е съпруга на писателя Емил Коралов. Заедно с него и братята му Лъчезар и Веселин Станчеви основава седмичния детски вестник „Весела дружина“. Те редактират „Дружината“ съвместно с Асен Разцветников и Ценко Цветанов /Косе Босе/. Вестникът е уникален и се превръща в най-дълго излизалото периодично издание за деца (от 1933 г. до 1947 г.). Във вестника и създадената към него библиотека „Весела дружина“ тя публикува първите части на своя знаменит роман-пътепис „Сама по света“.

Студентката Милка с усмивка посреща и парижкия вятър

Писателското и издателско семейство заедно със Светослав Минков и Георги Цанев създават през 1934 г. вестник „Прожектор“ – седмичник за „литература, изкуство, театър, критика, кино, обществени въпроси“, който по-късно е наречен „ЛИК“ /Литература, изкуство, критика/.

По време на бомбардировките над София

през Втората световна война Милка Петрова-Коралова с цялото си семейство е евакуирана в провинцията. Три месеца по-късно поради тежко заболяване, на 27 май 1944, тя умира във военна болница, евакуирана в тези дни край ботевградското село Врачеш.

Освен тетралогията „Сама по света“ тя е автор и на други романи и разкази за деца и юноши като: „Незабравими дни“, „Безразсъдната постъпка“, „Мраморната статуя“, „Из тайните на Париж: животът на едно скитниче“, „Чудното пътешествие в Индия“, „Пътешествието на две деца към екватора“, „Чудесната перла. Добрият и лошият приятел“, „Най-малкият брат“, „Кой е виновният“, „Малката героиня. Безстрашната борба на една малка испанка с американските разбойници“ и др.

Снимка на младото семейство Коралови /около 1933 г. – 1934 г./

Преводите на Милка Петрова-Коралова, която е полиглот, се отличават с висок професионализъм, ерудиция, точност и тънко познаване на езиците, които владее. Тя превежда книгата на Ева Кюри „Мадам Кюри. Романизована биография“, „Циркът Морено: Подвигът на Жан Каску“, „Чудесната перла“.  В съавторство с Лъчезар Станчев пише „Учебник по френски език за ІІІ прогимназиален клас“ и др. Тя е авторка и на няколко пътеписи, между които е и пътеписа за възрастни „С аероплан до Гърция“.

Първият брой на известния вестник „Весела дружина“ с библиотека – успешен, творчески издателски проект на писателския тандем Милка и Емил Коралови / излиза от 1933 до 1947 г./, подкрепен от братята на Емил - Лъчезар и Веселин. Заглавката на броя е нарисувана от Милка. „Дружината“ дава литературни вълшебства, приказки, романи, стихове, приключения и контакт със света на поколения деца.

Най-известният ѝ роман „Сама по света“ се състои от четири самостоятелни части  „Из Европа“, „В Африка“, „В Египет“ и „В Лондон“. Много характерна особеност в повествователния похват на авторката е голямата доза автобиографичност. Оттам произтичат и реализмът, и романтизмът, и високият емоционален градус, които завладяват въображението на читателите, млади и по-възрастни.

„Милка Петрова-Коралова е първата писателка у нас, която пише за живота в чужди страни, така както го вижда едно дете, станало в годините на пътешествия девойка. Тя пътува с жадни, широко отворени очи по света и затова описаните преживявания и впечатления са толкова живи и вълнуващи,

казва съпругът ѝ Емил Коралов

 в предговора към романа ѝ: „Сама по света“. И добавя: „Това не е само пътепис, книгата е и историята на една младост, на един кратък живот и затова трябва да я смятаме не само за роман на пътешествия, а и за един от първите реалистични романи у нас.“

В произведенията на Милка Петрова-Коралова винаги присъства мотивът за пътуването, силната връзка родители-деца, опасни приключения, екзотика. Други характерни особености в произведенията на писателката са динамично действие, стегнат описателен слог, уклон към екзотичното и непознатото. Доминиращо е Аз-повествованието, повлияно от големи френски автори, като Марсел Паньол и др. В повечето ѝ  произведения действието се развива в чужбина и е разказ от първо лице за приключенията и неволите й по широкия свят. В странстванията си тя чува от стар морски вълк своята обичана фраза: „Светът не е голям, когато човек пътува“ и доказва това в своите книги.

 Издателското писателско семейство Коралови издават и в.“ЛИК“ /Литература, изкуство, критика/, в който редовен автор е била и Милка Коралова. Първа страница от броя, в които е поместено интервюто ѝ с майката на известния по онова време френски артист Шарл Боайе

В романите й, в хода на повествованието, са представени с верни психологически щрихи и отношенията между юношите от онова време,  и техните взаимовръзки с околния свят, пълен с изненади, но и с благородство и доброта. Авторката умело наднича в детската душа и светоусещане и всичко това е предадено чрез много автентично композирани диалози между деца, юноши, ученици и възрастни. Смелостта, на която е способно едно дете, една девойка или юноша е силно застъпена в произведенията ѝ. В словото си при представяне на новото, съвременно издание на „Сама по света“ /2016 г./ проф. Николай Аретов изтъква: “В „Сама по света“ младата писателка с лекота навлиза в съзнанието на малкото дете, на младото момиче и през неговите учудени очи вижда големия свят“.

Произведенията на Милка Петрова-Коралова

разбиват клишето

 за детството и юношеството като безгрижен период от златни дни. Той е представен като време, в което младите хора, все още деца или юноши, могат да бъдат изправени пред проблеми, угризения на съвестта, различни неприятни и опасни ситуации. Друга особеност е, че в нейните истории, в романите ѝ ключов е образът на сирака и ученика,  които при определени обстоятелства търсят справедливост и се борят с чувство за вина, както е в романите „Кой е виновният“ и „Безразсъдната постъпка“.щ

В творбите си Милка Петрова-Коралова изявява силен талант и като пейзажист в описанието на пустинята и джунглата, природна или градска. Особено ценно в нейното творчеството е вярното и задълбочено пресъздаване на света на децата и юношите по начина, по който те го преживяват и разбират. Тя оставя име на талантлива писателка, на просветена издателка, културолог, на педагог, на родолюбива българка, на една от най-ерудираните и културни жени на своето време.

www.nabore.bg