nabore.bg

Тежката дума

(Пак)предизборна България: Докога все така ще я караме?

Едно е съвсем ясно – мъките на трудовите и честните  хора няма да свършат

 

Пак сме пред избори! Откакто е почнала тая пуста Промяна, дето няма край, ние все сме пред избори, в избори, след избори и отново така  ...  и пак така! И непрекъснато в напрежение, в луда надпревара, в надговаряне с омраза, с хвалби до бога, с хвърляне на кал връз опонетите. Окалването на „другите”, тези, дето не са „нашите”,  е  до толкова, че да се изкарат другите  дяволи.  Но стават ли самите те, претендентите за първото място, за властта,  ангели? Това би трябвало да  решат избирателите, щото   „Глас народен, глас Божи!” А докога ще се делим на „наши” и „ваши”, докога ще се гледаме с омраза, докога все тия  проклети от „Осанна!” до „Разпни го!”? Знае ли някой? Страшно ни додеяха тия борби, тоя безмилостен дележ! Отваратихме се от политици, дето нямат милост към род и родина! И все чакаме онези управници, дето ще речат, че много им е платата, че не са я заслужили, че искат да работят честно и самоотвержено за прогреса и добруването на народа си. И не само да го речат, но и да го направят, да го докажат на дело. Ще  имаме ли такива управници?

   В тия размирни дни съм се потопила в двете книги „Записки от „прехода” „ на Петър Динеков, в  страниците от неговите дневници, подбрани от Евелина Белчева. Нали знаете, в трудни все дни прибягваме до нашите любими учители. Търсим ги все за утеха, за съвет. Такъв за всички нас, неговите студенти, беше професор Петър Динеков. В неговите откровени записки, водени цели шейсет години, го виждаме в по-различна светлина  – активно социален, открито воюващ за чест, за чистота и правда, вярно и откровено преценяваш личности и събития. Сега, 30 години след неговата кончина, ние виждаме колко точен, правдив и актуален и днес е нашият Учител! На 26.08.1990 г. той пише „За мен е ясно – обратен път няма, новото, /уви, в някои случаи то е реставрация на старото /непременно ще възтържествува. Опасното е друго – хаосът, жестоката омраза, антихуманните похвати, политическата поквара, през която у нас минава пътят към новото, и това разцепление на нацията, което лесно няма да бъде преодоляно.”

 Три десетилетия по-късно ние сме още по-разединени, по-ожесточено разделени на много повече партии и цветове и сме много повече объркани сред неизвестното пред нас и пред България. Едно е ясно – трудностите, страданията и мъките на трудовите и честните  хора хора нямат край!  Особено сега, когато в сърцето на Европа, в Украйна,  се води една безмилостна и безсмислена война, когато гинат невинни хора и се рушат сгради и домове, съоръжения, издигани с много труд и огромни средства.  Има всичко на нашата красива планета. Земята е надарена с богатства и ресурси, но няма сговор и разбиране между хората. Няма го тяхното обединяване. Светът не можа да стане единен.  Властват над него  безумни политици, които се борят за надмощие, за власт и за пари!

   Ето ги и последните редове на проф. Динеков, написани на 21.02. 1992 г.петък, преди да спре сърцето му – „Светът кипи, отвсякъде тревоги. Европа се е изправила пред една тежка неизвестност. Време, в което не знам дали е желателно да се живее. Всеки е озадачен... Страната върви към пропаст, а действат настървени, главната им цел – ДА ЗАПАЗЯТ ВЛАСТТА.” / курсивът мой/

  Как ли би реагирал проф. Динеков, ако би могъл днес да ни види в какво положение сме?  Как сме притиснати, приклещени между жестоки новини, между страшни прогнози за студ и глад, за безработица  и какви ли още не бедствия и погроми в политически,  обществен и социален план?! Няма област, в която да не се очакват лоши резултати. Не са ни спестени и тревогите от здравословен характер. Коварни вируси ни морят, здравеопазването ни страда за пари, за специалисти, намаляваме поради смърт и лоша демография.

 А на всичкото отгоре нямаме кадърни политици, които да водят народа по правите пътища. Кражби, престъпления, обири, убийства – мор за хората. Кой ще въведе ред, кой ще поведе народ и държава? Ще решат ли сегашните избори тези важни въпроси? Ще могат ли хората да се ориентират правилно в това море от партии и хора, готови само за власт? Много са тези, който в името на народа и на страната, се кълнят и обещават, но кои от тях са ИСТИНСКИТЕ?  За  кого да гласуваме? На кого да се доверим? Тези са кардиналните въпроси пред нас. Трябват ни разум, преценка и вярно чувство, за да решим на кого да поверим кормилото на държавата.

   Драги съотечественици, днес повече от всякога е нужна нашата активност да решим правилно за кого да гласуваме. Крайно време е да се направи правилният избор и да се изберат най-подходящите и най-достойните, които да ни изведат на светлина. Най-после да тръгнем по верните и правилни пътища, щото държавата ни да не е на изживяване, а да върви към градеж, към съзиждане и към оправяне. Дано всеки да е отговорен и да съзре, че неговият глас е важен и нужен за него самия, за децата му, за България!

 

Петра ТАШЕВА