nabore.bg

Наскоро беше представянето на книгата „Легендата „Вечерни новини”. В книжарница „Тракия” се събират колеги – журналисти и любители на писаното слово, за да  споделят милите си спомени за един знаков вестник в нашата медийна история. Не са много изданията, които издържат половинвековен живот на пазара и малко от тях се радват на интереса и обичта на читателите. Е, „Вечерни новини” е точно такова издание – престижно, полезно, любопитно, търсено, ухажвано не само от читатели, но и от бележити наши поети и писатели.

   Книгата се появява на бял свят от Издателство „Захарий Стоянов” и с признателността на неговия директор Иван Гранитски, чийто баща Йордан Гранитски е един от дългогодишните журналисти във вестника. Самият Иван Гранитски приема „маята” на писането от тук – от редакцията на „Вечерни новини”, където се учи да трака на пищеща машина и гледа как се редят буквите и се оформят страниците на вестника. Закърмен с магията на писаното слово, с миризмата на печатарското мастило, синът Гранитски надраства баща си и става изявен поет,писател, журналист, издател, културолог. Идеята за тази книга е на журналиста Тодор Коруев. Поема я с ентусиазъм дългогодишният журналист Богдан Иванов и заедно събират спомените на колеги, работили във „Вечерни новини”. Светла да е паметта на Коруев, който не успява да види книгата! Но, както пише Богдан Иванов, който е с почти 20-годишен трудов стаж във вестника, горе, в небесните селения,  са вече много от главните редактори, репортери, журналисти, фотографи, словослагатели... И те сигурно са продължили да правят това  легендарно издание, за което се редяха опашки от читатели по будките на София.

Началото си вестникът започва в далечната 1951 г., когато спира да излиза „Изгрев” – вестник на политическия кръг „Звено”. Започва летоброенето на „Вечерни новини” – орган на Софийския градски комитет на БКП,после на Столичния градски народен съвет, на градския комитет на Отечествения фронт и дори за известно време е независим вечерен всекидневник, който изкарва достатъчно пари, за да се самоиздържа. Но независимо под чия шапка се издава, вестникът успява да запази относителната си самостоятелност и се формира като  уважително и престижно издание.Читателите, жадни за новости и за хубаво българско слово, са сигурни, че вестникът им поднася достоверна информация, която получават за 2, 3, 5, 20 стотинки.Във времето, когато още не се е появила Българската телевизия, когато само от радиото идват бързо вестите, „Вечерни новини” поднася още следобяд  „топли, горещи” новини, които чак на другия ден се появяват в другите издания. Днес много хора ще  се чудят, че опашки са се образували от „жадни” читатели, чакащи  часове на ред  по будките появата на новия брой на „Вечерни новини”.

   Ето как Богдан Иванов обяснява защо вестникът е бил търсен от читателите: „Да работиш във “Вечерни новини” беше много престижно. В Редакцията се бяха събрали едни от първите ни журналистически пера, там публикуваха своите материали и много наши известни творци. Съставът на редакцията наброяваше внушителната цифра от 70-80 души. Имаше много млади хора, които осъществяваха новаторските си идеи в журналистиката и предаваха особена свежест на изданието. В него намираха място любопитни рубрики, полезни на ученици, на кандидат-студенти.С актуалните си реклами и обяви вестникът беше в услуга  и на обикновените  граждани. А най-хубавото за нас, които бяхме в редакционния екип, бе, че всички работехме с голямо удоволствие. Сплотяваше ни трудът, с който сърцато събирахме богата информация за деня и създавахме любимото си издание, към което бяхме силно привързани.Трябва да се признае, че вестникът разполагаше с достатъчен бюджет, за да работим спокойно. Не се притеснявахме  за пари,  за хартия, за плащане на печатница. Ежедневници, като „Работническо дело”, „Отечествен фронт”, ”Земеделско знаме”, „Кооперативно село”, „Вечерни новини”, бяха богати  „институции” , разполагаха с леки коли, имаха пари  за командировки, за екскурзии, за разнообразен социален живот. Вестниците имаха и достатъчно фоторепортери, които доставяха богат снимков материал за илюстрации на информациите.”

   Главни редактори на вестника са били Ангел Тодоров, Тотю Белчев, Мишо Захариев, Делчо Кръстев, Васил Гаджанов... Сред имената на журналистите, работили във вестника, са израснали изявени наши творци, като Владимир Топенчаров, Йордан Радичков, Дико Фучеджиев, Мирон Иванов, Михаил Топалов, Никола Статков, Станко Нацев, Цветан Северски, Константин Еленков, Димитър Цолов, Илия Кръстин, Любомир Михайлов... Седмичната рубрика „Трибуна на писателя”  се захранва от известни наши поети и писатели – верни приятели на вестника. Всяка година  месец април е посветен на късия разказ и „сребърният пръстен” е за твореца, спечелил конкурса. Всяка сряда читателите  очакват любимата хумористична страница „Добър вечер”, а съботното издание има страница с новостите в науката и образованието.Веднъж месечно излиза специално приложение със съветската агенция по печата „Новости” /АПН/, със съобщения за сътрудничеството между България и СССР.

  Разказът на Богдан Иванов продължава със спомени за живота на вестника: „Вечерни новини” беше в голям тираж, защото се разпространяваше не само в София, но и в страната. Тиражът за провинцията се поемаше от нощните влакове и се доставяше на  читателите от цялата ни страна. ”Вечерни новини” беше вестник „новатор! За първи път наложи таблоидната форма в съботните и неделните си броеве от 12, 16 и 32 страници. За първи път въведе някои приложения, като „Рекламен магазин” и  „Дневна поща” от 16 страници,  както  и съботните  и неделните „дебели броеве” от 32 страници с любопитна информация и интересни четива.”

   Редакцията на вестника беше школа за млади журналисти – специализанти. Много студенти от специалността „Журналистика” караха стажа си при нас и ние с щедрост и добронамереност им предавахме натрупания си опит в професията.

След като нахлу у нас промяната, след като всичко добро беше пометено от така наречената „демокрация”, „Вечерни новини” не устоя на набезите за приватизация и разграбване и „умря”, изчезна като многото други  прекрасни и полезни работи в България. Целта беше нищо хубаво да не се запази, да се унищожи всичко, градено по времето на „соца”, за да се превърнем в една бедна и нискокултурна страна.Затова сега с носталгия си спомняме за времето, когато го имаше този чуден вестник „Вечерни новини”! „

  Книгата за вестник „Вечерни новини” не е само документално –мемоарна. Тя е един полезен учебник за това как се е правил вестник във времето, когато не е имало компютри, нито дигитални фотоапарати, нито мобилни телефони. С  любопитните си истории тя е полезно четиво за бъдещите историци, полиграфи, журналисти и културолози, защото разказва  за безвъзвратно отишлите си журналистически практики. Но най-важното е, че в нея е отразен живецът на най-пламенните ни големи и незабравими журналисти, от който винаги ще има нужда новинарството.

Петра ТАШЕВА