nabore.bg

Случвало ли се е да изтръпнете от радост? Аз изживях това. Като полъх на вятър и песен на чанове при мен ”долетя” дар отдалече, чак от Родопите. Дар, събрал щедрата обич на един скъп за мен човек, една слънчева родопчанка, прекрасната ми приятелка Стойнето /Стойна Стоянова / от Велинград. Прегръщам нейната първа творческа „рожба”, събрала на страниците си красива, истинска, безпределна човечност и самороден талант. Щастлива съм!

Разтварям стихосбирката на поетесата Стойна Стоянова „Всичко е миг” и „политам” към зеленото царство на Орфей, към нейното родно място - Велинград! Там са ме връщали много пъти спомените за земния рай, в който намерих надежда, върнах здравето си и открих нови приятелства. В пазвите на Родопа планина блика най-живата - чудотворна вода , ухае на бор и на билки. Тук, на Чепинска земя, е родена Стойнето.

Земя за изгрев и земя за залез,

земя за полет и земя за плод,

земя за цвят, земя за дъхав здравец,

ти, Чепинска земя, на моя род.

/Земя за изгрев/

В моя град душата наранена

намира лек във изворите топли.

Тук чувствам се отново окрилена,

забравила тъга и стари вопли

/Изповед/

Оглеждам се в светлото огледало на Клептуза заедно със старите върби и чувам благодарствената изповед на поетесата:

Благословена съм, че тука съм родена!

Щастлива съм, че тука ще умра.

/Земя за изгрев/

Розово мушкато хубавее на нейния балкон и навява спомени за „роден дом, асма пред него, за двор окъпан в росица и мед…” „Чувам” безгрижен детски смях и „виждам” русокоса палавница, която не тича, а лети около чемширите. Свидни са спомените за мама и татко. Душата често се връща при тях, да потърси в „простора подслон”. /Спомен/

Животът е любов…Отварям следващата врата в творческия дом на моята приятелка и ме обгръща магията на любовта, без която не можем. Любовта, на която всички сме подвластни.

Прекрасно посвещение приковава вниманието ми:

Бъди ми еликсир да те опитам.

Бъди ми болка, за да те усетя.

И вино ми бъди, да ми нагарча,

във пътя ми бъди добра вселена.

/Любов/

Само безрезервно влюбена жена би могла да отправи подобен зов към своя съпруг.

Силна и мъдра е родопчанката.

Сърцето отдавна е вече разбрало,

че всяко изгаряне го закалява.

/Когато нажалват ме спомени/

Тя е себе си. Това й стига. Не свежда глава пред никого. Лекува сама болките си. Добротата често боли в нея, а душата й кърви в трудния й ден, но не вярва на заблуди и лъжи. Такава е дъщерята на Родопа планина. Убедена, че ще си отиде от откровеност и вярваща, че всеки срещнат по пътя й към себе си е бил част от нея.

„Пречиствам” душата си заедно с поетесата и споделям призива й, с надежда, че щом най-накрая дъга се извие и тръгнем под нея към себе си ние - ще спрем да изхвърляме на бунището всичките истини. Ще изчистим греховете в нас. Защото:

Доброто е тихо. То идва без глас.

/Пречистване/

Всичко е миг!…Миг беше и „гостуването ми в творческия дом” на скъпата ми приятелка Стойна Стоянова. Като родопска песен отеква в мен откровението й:

Душата ми е тънка като струна,

разпъната на своя земен кръст,

тревожна като дума предкоршумена,

неказани слова пред земетръс.

…

Когато ме обсъждат как живях –

дано да ме сравняват с волна птичка.

…

А щом угаснат моите очи

и всичко свърши в този път мой земен,

зората да не спира да зори

и моят стих да бъде пак потребен.

/Изповед/

Стойне, мила приятелко! Благодаря, че докосна и развълнува душата ми с твоите стихове, както само ти можеш, защото са искрени и истински като живота. Всеки ред, изписан от талантливото ти перо, остави следа в душата ми. Благодаря ти!!!

Пожелавам ти творческо дръзновение, здраве и любов!

Щастливи срещи с читателите. Сигурна съм, че те ще се множат и ще очакват като мен следващата твоя книга.

 Лилия ВЕЛЧЕВА, Силистра