nabore.bg

Тежката дума

Отворено писмо на акад. Петър Иванов: Седемте чудесии в становището на БАН за турското робство

Кои са „позитивните страни” на „съжителството” ни с поробителите турци - може би кючекът или имам баялдъто?

 

Драги ми учени,

Повод да ви пиша е вашето запорожско Отворено писмо до МОН и до НС относно термина за обозначаване на периода на петвековното турско робство. Писмото ви е подписано от учени в три института на БАН, че и от един... историк на свободна практика, каквото и да означава това. В тези три института работят над стотици служители. Само в Института за исторически изследвания има 7 секции и 6 помощни звена с огромен персонал. Би трябвало от такъв гигантски научен потенциал да се очаква да бъдат сътворени истински чудеса на науката.

 

И чудеса има.

 

 Само във вашето Отворено писмо те са седем. Ето ги:

1. Вие се самоидентифицирате като „хора, които професионално изследват периода XV - XIX век от националната и балканска история”. Би трябвало да знаете, че ХІХ-тият век от историята на България, на българската нация, още не е настъпил, за да го изследвате. Сега сме 1 300 години България, значи в ХІІІ си век?

2. Още в преамбюла на писмото си определяте официално периода на петвековното турско робство на България като „период, в който българите са били поданици на Османската империя”, нищо повече. Такъв евфемизъм, оскверняващ идеята за Национално-освободителното движение и Възраждането у нас по онова време, никой досега не си е позволявал да ползва. Излиза, че Ботев, Левски, Раковски и Бенковски са се борили срещу един „период на поданство”. „Поданик” е термин, който внушава смиреност и благочестива почит, и даже обич, към господаря-владетел, внушава, освен подчинение, още и приемане на собствения статут с гордост и достойнство. Казваме „поданик на Нейно Величество Кралицата” или „поданик на Османската империя”, и това само по себе си звучи гордо и достолепно.

Нима не знаете,

 

какъв е бил статутът на всички българи

 

 по онова време? Те са „рая”. И като християни, неверници, са длъжни, по Корана, където в Деветата сура се заповядва буквално: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство” (9:29). Ако българите са поданици, те трябва да са равноправни на всички поданици на султана. А те не са, те са рая, гяури, неверници. Тях ги държат в покорство, с тях се сражават, насилват ги, убиват ги. Българите дължат десетки данъци, които другите не дължат, насила работят ангария, вземат им децата за еничари, вземат Хубава Яна и т.н. Ако се замислите малко, може би ще съобразите, че след като не са равноправни, например с турците, поданици, българите тогава са нещо друго, имат друг статут, нали така? Какъв? Какви са били българите? Може би свободни? Очевидно не са. Тогава какви са?

Ами според Тълковния речник на академици и професори (Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев и др.), роб е „човек или народ под чужда политическа власт” (стр. 882). Българите през този период не са били „поданици”, били са рая, били са роби на турците. България е била поробена страна, това е. И този период е период на робство. Значи вие определяте понятието „робство” така: „Живот под чужда политическа власт, иго. Но сълзи кървави пролива във робство милий наш народ. Д. Чинт.” (пак там, стр. 882). Защо един път, казвате „робство”, а сега „владичество, присъствие, съжителство”?

3. В т. 1 на вашето отворено писмо пишете черно на бяло за историята, че тя „култивира способности за аналитично мислене”. Боже Господи!

 

Нима не ви е известно с какво се занимава историята,

 

 какъв е нейният обект на изследване като наука, какъв е нейният предмет, методи и т.н.? Нима не сте чували, че с аналитичното мислене и въобще с мисленето при хората се занимават други науки – логика, когнитивните науки, психология на мисленето и т.н.?

4. Доста цинично стигате до извод, че „съжителството” ни с поробилите ни турци имало „позитивни страни”. Какви са те? Може би кючекът или имам баялдъто? Излиза тогава, че Априлското въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка, а тези, които са участвали, са били тъпанари. Говорите, че турското робство било „неразривна част от нашата обща история” с турците. Каква обща история с турците, те нали са наши поробители, клали са ни под път и над път (Велико Търново, Батак, Стара Загора и т.н.)?

 

Ние, българите си имаме наша история,

 

 наша национална българска история.

5. Петата чудесия в писмото ви е твърдението, че „българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр.” Внушавате, че сме били напълно свободни, с много права, почти Швейцария, можели сме да имаме собственост и, представете си, да се придвижваме и т.н. После казвате, че ние, българите, не всичките сме били еничари, имало и нееничари сред нас, тоест повечето сме били свободни, понеже само еничарите били роби на султана. Другите били поданици и свободно са се придвижвали насам-натам. Тук, спомняйки си Дякона Левски, поданик на султана, само се прекръствам с очи към Небето.

6. Най-обидното във вашето Отворено писмо е за израза „турско робство”. Той бил, казвате вие, измислен от „идеолозите на българското национално движение”. Защо ползвате термина „идеолози”, нали ви е известно, че този термин е натоварен заради комунизма с отрицателна конотация? Нима не става дума за националните ни икони Отец Паисий, Раковски, Ботев? Защо по такъв гаден начин пропускате да кажете цялото понятие „Национално-освободително движение”, а казвате „национално движение”? За какво е било това движение, за имам баялдъ ли? Защо премълчавате истини?

Категорично, като върховен авторитет и съдник, вие гръмко се произнасяте,

 

че „изразът турско робство е терминологично непригоден”.

 

 Разбирате ли какво означава това? Да ви кажа ли? Означава, че всички възрожденски песни – „Стани, стани, юнак балкански”, „Боят настана, тупкат сърца ни”, Ботевите пламенни стихове, националната епопея „Под игото”, тефтерчето на Васил Левски, „Записките” на Захария Стоянов и др. са всъщност, според вас, негодна работа, тъй като са пълни с терминологични непригодности. Срамота!

7. Произнасяте се, че трябвало всички ние, българите, да ползваме оттук нататък неуместния термин „владичество”, синоним на „владеене”. Думата „владичество” е натруфена и чужда за съвременния български език, особено за младежкия (ученическия) говор. Нейният произход е от църковно-славянския език (митрополитът на една епархия е владика) от времето на глаголицата, далеч е от ХХІ век. Вашия тълковен речник определя „владичество” като „върховна политическа власт, управление”. Терминът произхожда от глагола „владея” и от „владение”, означаващи съответно „имам нещо, притежавам” и „притежание на нещо с право да се използва и да се разполага с него”.

Какво представлява един човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие и кръв? Този човек

 

и този народ са поробени от турците, те са роби.

 

 А периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от турците, се нарича, безспорно, турско робство. И не е османско, а е точно турско. Осман е първият султан на турската империя (1299-1324). Не е логично да казваме „османско робство”. Турците и Ердоган могат да си се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята, която ни е поробител е „турска империя”И робството ни е „турско робство”.

И още нещо да ви кажа, терминът „владичество” е свързан с „обладать” (Фасмер. М. Этимологический словарь. Т. І., Москва, 1986 г., стр. 327). Звучи ми като фройдистки термин. Намирам, че е много обидно, в нашите родни учебници да пише за обладаване на майка България и да караме младите българи да учат за този период на обладаване, владичество. Та, с една дума, повече без никакви чудесии, никакво съжителстване, присъствие, поданство, никакво владичество, никакво обладаване! Въпросният период се нарича „турско робство”. Толкоз! „

Както го е наричал народния поет Иван Вазов! Мен народния поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот!”) ме вълнува повече и го смятам за доста по-голям авторитет от вас.

 

Акад. Петър ИВАНОВ,

Демографски център към БАНИ

 

 


Проф. Петър Иванов

Проф. Петър Иванов