Лични драми
- search
- Всички
Отричането на генерал Заимов е защита на фашизма
Защо шуменци не поднесоха цветя на неговия паметник за Гергьовден?
На 6 май в Шумен бе честван Гергьовден. Това се случи на най-подходящото място – пред Военния клуб, където се намира паметникът на един от активните строители на българската армия - генерал Владимир Заимов (1888-1942).
Бяха поднесени венци пред Паметната плоча на спасителите на шуменските бойни знамена, което официално се прави за първи път след поставянето є през 2011 г. Последва ненужно преместване на войнишките взводове и гражданите на 25-30 м на изток от Военния клуб, за да застанат пред стълбището на общината, където бяха местните ръководители. След официалното слово на началника на гарнизона полк. М. Йоцов бе изнесена вяла и дълга беседа за бойните знамена, в която
не се каза нищо за шуменските бойни знамена
и воинска храброст. Последва още по-груба показна дейност: за пореден път не бяха поднесени венци пред бюст-паметника на ген. Вл. Заимов (открит през 1947 г.). Причината никой не казва. Някои твърдят и пишат, че той бил руски генерал и руски шпионин. Други, като Иво Антонов – представител на МО за военните паметници, смятат, че въпросният паметник не може да бъде регистриран като военен, тъй като Заимов бил противоречива личност, осъден за държавна измяна. Попитах началника на гарнизона полк. Йоцов – защо не бе поднесен венец пред паметника на Заимов, на което той отговори, че така било наредено, а той е само изпълнител?...
Какво ли не се прави, за
да се прикрият заслугите на Заимов към Европа,
към българската армия, особено към артилерията, на която Шумен се счита за столица. В Шумен от 1927 до 1929 г. той е командир на 5-и артилерийски полк. По негова инициатива е построен паметникът на загиналите 388 шуменски артилеристи. През 1934-1935 г. е отново в Шумен като началник на 4-та Преславска дивизия…
Заимов е бил не руски шпионин, а съветски разузнавач в полза на антифашистката коалиция, в която освен СССР участват още САЩ, Англия и други страни. Дейността му в тази насока е огромен принос за спасяване на човечеството от хитлерофашизма, принос, който умива очите на България пред света.
Осъден е на смърт, от кого?
От фашисткия съд! Но не че е изменил на държавата, а че е “изменил” на фашизма, като води борба срещу него. През 1945 г. присъдата е отменена и Заимов е реабилитиран, а през 1972 г. му е присвоено високото звание “Герой на Съветския съюз”. Да се отрича неговата дейност, да се наричат “предатели” борците против фашизма, в това число и загиналите в тази велика битка на народите, означава да се отрича цяла епоха. И още по-лошо - означава ни повече, ни по-малко защита на фашизма.
Полковник от запаса Димо ДИМОВ, Шумен
В други години паметникът на генерала в Шумен бе затрупван с венци от военните в града.
Генерал Владимир Заимов е един от активните строители на българската армия
Владимир Заимов /вляво/ като подпоручик заедно със сестра си Людмила и съпруга й Христо Чимширов, 1908 г. Снимка - сайтът "Изгубената България".
Капитан Владимир Заимов със съпругата си Ана, 1916 г.