nabore.bg

На Запрян - моята първа и единствена морска любов

Изведнъж в просторната ми стая телефонен звън наруши тишината и самотата. Вдигнах телефона.

--Запрян се обажда от далечния Бургас.

Сърцето ми спря за миг да тупти,от вълнение щях да изпусна телефона.Казах му тихо...

--Може и да не се представяш скъпи мой,гласът ти чудесен се лее като пролетна песен..Този омаен глас бих го познала сред хилядите гласове защото ухае на пясък,слънце ,младежки копнеж и море

--Зная какво си преживяла мила ,моя сладка гълъбице. Ще дойда след двадесет дни и заедно ще забравим всичко старо в мъки преживяно.

--Не! - едва прошепнах аз с пресипнал глас.

--Аз ще дойда след двадесет дни и ще се срещна с тебе отново!

--Не! - изкрещях аз и затворих телефона!

И отново тишина  и пустота .Аз нямах глътка въздух, исках да се задуша.

Запрян бе моят пръв приятел ,снажен и висок и твърде рядко синеок.Това бе доста отдавна преди 50 години, ме потърси отново,истина ли е това? .

Помня, бяхме още деца хванати за ръце, вървяхме щастливи ,с разтуптяни сърца край морето .Това Черно море ,за което толкова дълго мечтаех.

Вървяхме щасливи по лазурния бряг, а морският бриз галеши косите ни пак. Морето беше невероятно живо и така пенливо и красиво. Хвърляхме камъчета в морето и всеки от нас споделяше своята мечта, пред небесната пъстра дъга.

--Аз ще стана лекар и с гордост и чест, ще лекувам хората навред.

-Аз ще стана моряк и с кораба,бял с разветия български флаг ,ще пътувам по целия свят. Ще стана много прочут и богат ,със знания за чудния свят и ще ти разказвам от вечер до ранни зори. - каза пък Запрян.

...Дойде есента ,заваля силен дъжд и ние се озовахме близо един до друг изведнъж. Ти нежно ме прегърна и с ръце кръста ми обгърна.Дъждът валеше, но на нас прекрасно ни беше. Ти с огън и жар впи устни във мен и животът ми бе променен. Разбрахме голямата истина ,че ние се обичаме безумно .Морето се завъртя ,къщите, плажът, дърветета целия свят ,но аз бях най-богата с тази любов непозната.Бях опиянена,отворих очи и срещнах в твоите сини очи ,една любов опиянена и от две сини слънца озарена.

Тъкмо си мислех да промълвя „Обичам те“! Но ти ме изпревари и каза нежно:

- Обичам те любима и запомни. Ще преброя целия свят, но ще се върна на нашия лазурен черноморски бряг, и щом те зърна с любов ще те обгърна! Ти само ме чакай, аз ще имам пари ,и ще те изуча ,а после ще пътуваме по целия свят защото, аз ще бъда с твоята любов богат!Запомни ,че ние се обичаме и в любовта си се вричаме –че ще бъдем винаги  заедно докато смърта ни раздели.

И всеки пое по начертания път и дома си.

Дойде пролетта,а ти качен на своя мотор изпращя пред нашия двор. Щастливо усихнат помаха с ръка и ми поднесе кокичета дар от пролетта. Ти каза:

--- Радвай се приет съм в морското училище ,ела със мен да си хапнем по сладолед, радвай се, танцувай със мен.

Ти викаше с цяло гърло от любов окрилен. Срещата ни беше кратка изпълнена с любов и ласка.

Дойде есента ,ти пое по твоя път към морето ,а аз останах с любовта във сърцето.

С трепет посрещах пощальона и поемах писмата ,от нашата любов богата. Снимки ,картички с надпис ,че твоята любов е голяма и на земята като нея няма.

Един ден ти дойде с букет от цветя толкова тъжен и ми съобщи нерадостната новина ,че от България със твоето семейство заминаваш - за къде не знам. Разплаках се неудържимо, но ти ме хвана заръка ,ласкаво ме прегърна и ми каза:

-Не плачи ,аз пак ще се върна!

Родителите ми с тъга ме следяха и дните ми без теб  опустяха. Казваха ми:

-Забрави го ,ти си млада умна ,красива и можеш с друг да бъдеш щастлива!

Завърших гимназия ,срещнах друг младеж ,той беше добър, с мене щастлив.Създадох семейство ,родих му деца ,но сърцето ми изведнъж опустя.

Минаха години....

И изведнъж се появяваш ти, Запряне ,и ме молиш да продължим.Знаеш ли, че всяка сутрин посрещам зората в морето и с голяма скръб в сърцето.

Защо ме ти изостави и своята голяма любов забрави? Ти искаш среща. С кого ще се срещнеш .Няма го онова твое момиче приличащо на разцъфнало кокиче ,косите черни посивяха и мислите ми натежаха.

Тогава можех да танцувам ,да лудувам.Трябваше да дойдеш ,когато бях млада, красива,щастлива и много обичлива. Днес моето сърце е болно и от живота недоволно.А можехме да бъдем толкова щастливи.

Закъсня Запряне ,закъсня,много закъсня,трябваше да се върнеш много по –рано...Трябваше да се върнеш,още докато бях жива и с твоята любов щастлива.

Морето шуми и се вълнува и на сърдито се преструва,вълните къпят брега и ми нашепват „Обичам те, моя невъзможна любов ,и ще те обичам до гроб„

Накрая реших,ще вдигна телефона и ще се срещна с него ,щом толкова много настоява.

Срещата ни беше желана и от двама ни мечтана. Беше много гореща и вълнуваща - прегръдки,целувки,сълзи от щастие голямо.

Ние се срещнахме отново,след толкова години.Той беше напълно променен,но още по-силно от любов опиянен. Галеше косите ми, бършеше сълзите ми и ми нашепваше: "Моето мило момиче,приличаш на разцъфнало кокиче,обичам те без край ,помни  го и знай,ще те обичам винаги помни - ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ с мене до края на живота ни бъди.След 55 години,ние сме отново щастливи.Приятели помнете за любовта няма граници,няма възраст,няма прегради ,тя ни прави по-млади.Обичайте се и вие докато сте живи и здрави и бъдете много щастливи.

Скъпи мои приятелки и приятели на брега и морето,помнете ,че за любовта граници няма,няма прегради. Пазете я и за нея се борете до край,без нея живота ви няма да е рай.Любовта е най-ценното нещо ,което човек притежава и като птица само веднъж каца на рамото ви.Кацне ли здраво с две ръце я хванете и  зорко като очите си я пазете.

Еленка ПЕНКОВА, Бургас