nabore.bg

Възмущавам се от демагогията и цинизма на самопровъзгласилите се „защитници на истината" за Украйна

Напоследък мислите ми се връщат назад към минали трагични исторически събития, провокирани от проявите на група „мастити демократи“ у нас, готови да затворят устата на всеки човек, на всяка медия, които не мислят и не говорят като тях. Това са най-кресливите „защитници“ на свободата на словото. Стигна се до закриване на руски информационни ТВ-канали. Някои медии ни уведомиха, че персони от МС, СЕМ и...  готвят списъци на хора и медии в България, които да бъдат забранени, защото не стоят на „правилната страна“ в отразяването на войната в Украйна. Възмущават ме демагогията и цинизмът на тези самопровъзгласили се „защитници на истината“. Не им вярвам! Такива хора не са в състояние да разберат, че душата ми е разпъната между Украйна и Русия – имам приятели и в двете страни. Украинци са ме носили на ръце, руснаци са ми давали залъка си. Сърцето ми плаче и за едните, и за другите. Така, както плачеше за приятелите ми в Югославия, когато американциите ги бомбардираха, и когато бандеровци изгаряха живи хора в Одеса! И аз искам тази война да спре! 

И днес пред мен изниква тревожен въпрос: „А, ако някои безумци  решат да организират „Кристална нощ 2022?“. Младите хора, на които натрапчиво се налагат едностранчиво тези „истини“, сигурно не са чували за „Кристалната нощ“, проведена от нацистите в Берлин на 9-10 ноември 1933 г. като начало на погрома над евреите. Тогава са горени книги на 24 немски писатели от еврeйски произход, сред които и моя любим писател Ерих Кестнер. До заминаването ми за Дрезден през 1966 г. бях прочела почти всички негови книги, издадени в България. Бях обсебена от този автор, разказващ по свой си, чудесен начин, и което е много важно – преводите бяха направени от изключително талантливия преводач Владимир Мусаков, който, за мое голямо съжаление, е починал много млад. На тръгване към ГДР бях взела последно прочетената от мен книга на Кестнер. В Дрезден семейството на библиотекарката в нашата катедра ме прие като свой човек. В тяхната библиотека открих много книги на Ерих Кестнер. Така можех да сравня преводите на Мусаков с оригинала. Невероятно! Преводачът беше вникнал до такава степен в стила, в атмосферата на автора, че се получаваше пълно припокриване. Тук бих искала да добавя, че Ерих Кестнер е роден и израснал в Дрезден. Това е допълнителна причина да чувствам такава привързаност към изключителния писател и човек. При всяко мое завръщане в този красив град, отивам до музея и дълго съзерцавам бронзовата фигура на момчето, седнало на оградата – тя ми напомня за биографичната му книга „Когато бях малко момче“. По-голямата част от своя живот Кестнер прекарва в друг мой любим немски град – Мюнхен – негов пристан до последния му ден на този свят.

Тъй като по книжарниците на Дрезден не можеше да се намери книга на Кестнер, се обърнах с молба към едно издателство в Лайпциг да ми изпратят книги на писателя, с каквито разполагат. Получих веднага отговор, че тиражите на всички издадени от тях книги на Кестнер са изчерпани, но в момента подготвят нова негова книга със стихове с антивоенна тематика и ще ми я изпратят. Не мина много време и един щастлив ден получих пакет с книгата „Kennst Du das Land, wo die Kanonenbluehn“  („Познаваш ли страната, където оръдията процъфтяват“), с приложена грамофонна плоча – изпълнения на известния по това време в ГДР артист Ернст Буш (музикално представяне на стихове на Кестнер). Предговорът (а Кестнер беше майстор на предговорите към своите книги) започва с „Кристалната нощ“. Ето част от него:

"И през 1933 г.в Берлин, на големия площад до държавната опера, някой  си  господин Гьобелс с мрачна помпозност гореше моите книги. Аз бях единственият от тези 24, който лично се беше появил, за да присъства на тази театрална дързост (безочие). Стоях пред Университета, притиснат между студенти в SA-униформи, цветът на нацията, гледах как летят нашите книги в пламъците и слушах мазните тиради на наглия лъжец. Над града висеше погребална атмосфера..."

И днес си задавам въпроса: Как би реагирал например известният наш писател Георги Господинов, ако утре подкрепяни от него „демократи“ започнат да горят книги на Чехов, Пушкин, Достоевски, Толстой, Евтушенко и др.? Не пожелавам нито на него, нито на който и да е български писател да застава пред такава дилема... Дано моите страхове са само един лош сън! Дано!!!

 Станка НЕДЕВА

---------------

Станка Недева е родена в с. Гранит, Старозагорско, където завършва основно, а в гимназията на град Стамболийски (преди ГараКричим) – средно образование. За професионалната ориентация голяма роля изиграва Комбинатът за целулоза и хартия“Ст. Кираджиев” и тя кандидатства във ВХТИ (днес ХТМУ-София), катедра “Химична технология на дървесината” (днес “Целулоза, хартия и полиграфия”). След завършване на висшето си образование се завръща, както обича да казва, във “второто родно място” и постъпва на работа в “нейния” завод, където работи 4 години. През това време се явява на конкурс за обявената редовна аспирантура за ГДР по нейната специалност. След защита на доктората си в ТУ-Дрезден се връща в България и постъпва на работа в Института по целулоза и хартия – София, където продължава научната си дейност, свързана основно с проблемите на предприятията в отрасъла. През 1997 г., когато се решава съдбата на сп. “Целулоза и хартия”, става негов главен редактор. Запитана за нейните поетични изяви, авторката с усмивка казва: “От малка обичам поезията, може би защото съм родена в край поетичен – земята на Пейо Яворов и ПавелМатев. В по-широк периметър може да добавя и ГеоМилев, ВеселинХанчев, ПеньоПенев. Явно въздухът над Тракия е наситен с поезия и аз вероятно съм прихванала мъничко."