nabore.bg

Като гледам как някои хора изпитват удоволствие да причиняват лошотии и злини на ближния, като слушам какви обиди си разменят гражданите у нас, особено пък народните ни избраници, напълно се убеждавам, че дяволът се е настанил в душите ни и работи на пълни обороти без почивен ден.Той е станал господарят у нас и той командва и се разпорежда с живота ни.

  Нагнетена е атмосферата навсякъде и във всичко. Да те е страх да си спреш погледа някъде, защото веднага  ще бъдеш наруган, а може и бой да изядеш, без да си виновен. До къде сме стигнали?! Не се виждат ведри и спокойни лица, не се забелязват усмивки, а само намръщени и озлобени физиономии. Защо така, мили хора? Та усмивката краси всяко лице! А добротата излъчва сияние и придава чар.Къде избягаха обичта и любовта? Кой ограби душите ни? Даже от лицата на децата не грее усмивка!Погрозняхме от страх, от уплаха, от безсилие да общуваме учтиво, добронамерено, приятелски...

  До такава степен се затворихме в себе си, че ако ни се случи нещо добро, ако някой ни погледне топло и предложи да ни услужи, да ни помогне, ние го гледаме с недоверие и го подозираме че таи лоши помисли. Станахме мнителни и недоверчиви.  

Обществото ни се разболя от завист и злоба. Изчезнаха песните и смехът. Да сте чули някоя майка да пее на детето си, да сте видели хора, събрали се ей така, да си поприказват, да си попеят, да разтоварят душите си, да се потопят в благата  атмосфера на спомени, на мечти и надежди за добри дни? Някога така са били създадени градските ни песни – за утеха, за разтуха, за запознанства, за любовни срещи, за наслада на душите човешки... Нима всичко това е минало, нима е  изчезнало безвъзвратно?

  Днес ние срещаме само хора с вперени в телефоните си погледи, които нито виждат, нито чуват. Те сякаш са се преселели  в друг свят, сякаш не са на себе си! Дотолкова са се вторачили в екраните на тия „джаджи”, толкова са погълнати от предлаганите им информации, че не усещат нито себе си, нито виждат  около себе си. Сигурна съм вече, че и в тия „техники” дяволът се намеси, за да ни отдалечи, да раздели  хората един от друг! Да ги направи чужди, да ги изправи  един срещу  друг, да ги накара да станат врагове дори  на себе си!

Техниката до такава степен овладя хората, че те не виждат красотата на природата, не се радват на птиците и цветята. И сякаш около нас  не живеят  хора, а роботи, които не изпитват чувства, характерни само за човеците – милост, състрадание, съпричастие... Къде изчезна радостта от даването, от помагането, от благодеянието?

  Оръжията на дявола са власт, пари, богатства – все неща привлекателни, но пакостни и временни. Не се оставяйте, мили хора, дяволът да ви прегърне в греховните си обятия! Не се подлъгвайте с неговите съблазни, защото ще загубите човешките  си ликове, ще загубите душите си! Дяволът ще ви  лиши от  светлите чувства на радост и удоволствие от приятелство и сътрудничество!

  Хората са човеци само тогава, ако живеят в обич, любов, разбирателство и сътрудничество! „Всичко друго е от Лукаваго”- както се казва, от дявола, който създава само изчадия!

  Да съхраним човечността, да останем хора!

Петра ТАШЕВА