nabore.bg

Поглед в старите печатници, когато вестникарските страници се "връзваха"

Нарочно публикувам снимката с нейния съпътстващ текст от книгата на Христо Хараланов”Писано да се знае...”. Третото преработено и допълнено издание е от 2012 г, авторът си отиде от този свят преди години. В текста има грешка, „купонът” е през 1963-а, но си струва да се върнем към фотодокумента и да добавим подробности за запечатания миг и неговите фотогерои.

Христо Хараланов е журналист, роден в с. Дойренци, възпитаник на първия випуск „Руска филология” на Софийския университет, сетне журналист от плевенския в. „Септемврийска победа”, по-късно и главен редактор на в.”Заря на комунизма” в Ловеч. Познавах го покрай мама, както и други колеги от техния курс. И винаги съм се чудела на любовта му към историята на родния край. Та и тази негова автобиографична книга получихме с автограф, а като я разлиствах – с изненада открих обичани герои от историята на моя факултет /ФЖМК/ на Софийския университет. Затова ще разкажа за снимката.

Годината е 1963-а, фактът лесно може да бъде установен в сп. „Български журналист”, в брой 4-5 са публикувани имената на наградени журналисти по случай честването на 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост, а също и подробен отчет за Втория конгрес на СБЖ. Лицата от снимката са представени  така – носители на  орден „Кирил и Методий” първа степен са  Владимир Е. Топенчаров, Георги Е. Боршуков, Стефан Б. Станчев, Стойне Кръстев. С този орден-втора степен е удостоен Делчо Кръстев, със същия орден-трета степен –Христо Хараланов.

За по-млади любители на историята ще добавя, че акад. Топенчаров е създател на първата школа по журналистика в БТА, известен с участието си в списването на „Отечествен фронт”, дългогодишен дипломат във Франция и Холандия. По-голяма от мен колежка си спомня: чел им лекциите си допреди да го пратят далече от София, известен бил с непокорство.... Акад. Топенчаров има много книги, един от създателите е на факултета по журналистика и автор на тритомна история на нашия печат, виден деец на СБЖ. Във водовъртежа на времена и събития дано не забравим да отбележим през април неговата 120-годишнина...

Проф. Боршуков е любимец на поколения студенти във факултета по журналистика, макар че изпитът при него си беше ... изпитание. И как да е иначе, като той е един от участниците в подготовката на тритомника на Д. Иванчев „Български периодичен печат 1844-1944. Анотиран библиографски указател”. През 1963 г. е публикуван само първия том на този труд, а 2 години по-късно професорът издава и капиталния си труд по история на нашата журналистика...

През 1960 г. проф. Стефан Б. Станчев вече е публикувал своята „Теория и практика на печата”, мнозина може би помнят учебника му във версия от 1964 г.  Но също толкова важни са усилията на проф. Станчев и проф. Боршуков за развитие на обучението по журналистика, през 1961 г. проф. Станчев е утвърден за ръководител на катедрата, която след около десетилетие прерасна във факултет.

Стойне Кръстев е герой на социалистическия труд, народен деятел на културата, лауреат на други отличия. Кореспондент в Бон, сетне и заместник-директор на БТА. А Делчо Кръстев през 1963 г. е отговорен секретар на в. „Вечерни новини”, после и негов главен редактор, по-късно ще публикува няколко книги за столицата.

Накрая на поясненията към една снимка ще добавя втора фотография от цитираната книга на Христо Хараланов, защото тя наистина е направена да се помнят миналите времена. 1952 г., в наборния цех на плевенската печатница. Колко млади колеги имат представа, че вестниците са се набирали буква по буква и страниците са се „ВРЪЗВАЛИ”, а не свързвали? Проф. Боршуков с усмивка обясняваше, че ако не се върже наборът, при инцидент той ще се разпилее. /Иначе набора го разпилявали на ръка и връщали всяка буква в нарочното отделение на печатарските каси, за да се използва за следващ набор.../  Аз обаче съм виждала ужасията на живо  в Полиграфическия комбинат, на дежурство във вестникарския цех. Докато прехвърляха напълно готова страница, работниците я изпуснаха от количката. По двама печатари пренасяха страниците до следващия цех, металните форми си бяха много тежки и щетата беше тотална, макар че тогава се пръснаха колони с линотипни редове, само заглавията се набираха буква по буква... И всичко започна отначало на луди обороти, производственият график не можеше да се нарушава даже с минута, защото после хартиеният вестник гонеше разписание на влаковете от централна гара и чак тогава мирясваше по репове или в чантата на пощальона, който го доставяше на абонати. Та всичко това е запечатано, макар невидимо, на снимката от 1963 година.

Антония МЕЧКОВА