nabore.bg

Вече 2 поколения не са чували нищо за поета

Поетът Пеньо Пенев (в средата) със свои приятели от Димитровград

Без никакъв повод, ме навести един далечен спомен. Тогава Пеньо Пенев все още беше любим народен поет. Роден е в севлиевското село Добромирка, учил в Севлиево, но станал голям поет в Димитровград. Та спореха 3 селища – чий е Пеньо? Глупав спор, защото той беше на България. И в тази превъзбуда негов почитател и началник на автогара в Габровско, взе, че курдиса огромен лозунг, стих от Пеньо: „Човекът е човек тогава, когато е на път!” Автогараджийският началник беше схванал много конкретно поетическият поплак на поета и го бе вкарал в трафика на раздрънканите автобуси „Чавдар”.

Сега си мисля с умиление за неговата наивност, но ми се струва, че по-страшното е друго – днес никой не чете Пеньо Пенев. Казано по-точно - вече има 2 поколения, които дори не знаят поет ли е или е бил началник на автогара.

Симо МАРКОВ, Пловдив