nabore.bg

Как начинаещ доктор се справи в сложна ситуация?  

Познавах се с един лекар, който вече пенсиониран работеше в Окръжния съвет на БЧК. Той ходеше по селата когато имаше кръводаряване и набираше доброволци. Веднъж при едно такова посещение кметът го покани на гости у тях. Бях поканен и аз. След като се наобядвахме подхванахме да коментираме различни теми. Всеки от нас трябваше да каже по нещо, което е преживял или видял. Тогава докторът се сети и ни разказа следната случка от неговата дългогодишна практика. Току що завършил Университета бил назначен като доктор в русенската болница. По-възрастните колеги му помагали и поучавали. Възможно е да са решили да поверят познанията му по медицина и още на първия почивен ден от назначението му го оставили да дежури сам в болницата. Той много се притеснил, но нямал друг изход. Много добре е осъзнавал, че през деня ще му се наложи да показва наученото с практиката. Денят започнал спокойно. Идвали пациенти, но с по-леки оплаквания. Преглеждал болните, изписвал им лекарства и медикаменти. Той вече се бил успокоил, че първото му дежурство ще завърши нормално. Вече се чуствал като доктор. Към 14 часа се случило нещо, което едва не накарало доктора да зареже болницата и професията си. От захарната фабрика се обадили, че една работничка е изпаднала в кома. Повече от половин час е в безсъзнание. Когато му съобщили за случая той изтръпнал и не знаел какво да прави, но бил длъжен да отиде. Имали санититарни чанти и той грабнал една от тях. Не се сетил да провери какво има в нея. Толкова бил притеснен. Качил се в линейката, но по пътя вече се разтреперил от притеснение как ще се справи. Когато влезли в двора на фабриката той видял голяма група от работнички. Жената се била проснала по гръб на земята и никой не смеел да я приближи. Като видели линейката и доктора с бялата манта, сторили път. Всички сякаш вече се успокоили, че на жената ще и бъде оказана спешна медицинска помощ.

Докторът слязъл от линейката, но краката му се подкосили. Все пак приближил жената. Отворил чантата и видял, че вътре има слушалки. Взел ги и започнал да преслушва корема и гърдите на жената. Тя не помръдвала. Хората чакали да видят какво ще се случи по нататък. Той още повече бил притеснен и започнал безразборно да рови в чантата. Вижда ампула с дестилирана вода. Грабнал една голяма спринцовка и решил да направи нещо за успокоение на насъбралите се хора. Изтегля водата и напълва спринцовката. Поставя инжекция на жената и решил да смъкнат носилката и да транспортират жената в болницата. Ако издържи до сутринта другите доктори ще започнат да я лекуват.

Изпотил се от притеснение. Извадил кърпичка и започнал да бърше потта от челото си. Вече бил решил да помоли двама мъже да поставят жената на носилката за да я вкарат в линейката.Тогава става нещо, което самият той не можел да повярва. Жената отворила очи и като видяла доктора с бялата манта се надигнала и седнала. Пооправила се. Била вече адекватна. Вече като доктор, оказал и първа помощ решил да я попита какво и се случило. Имала ли е някакви симтоми за да изпадне в това състояние. Тогава тя му казала, че имала силно преживяване след като получила от съпругът си, който бил войник, някакво писмо. Натъжила се и се стигнало до ситуацията в която е изпаднала. Изправила се на крака и всички присъстващи останали възхитени от доктора, който съживил жената. На другия ден директорът на фабриката се обадил по телефона на завеждащия болницата и му разказал за случая. Завеждащият попитал кой доктор е бил дежурен в почивния ден. Като му казали, че това е новоназначения доктор, той го повикал. Похвалил го и му казал, че от него ще стане добър доктор. Справил се е блестящо със спешния случай.

Докторът се успокоил и бил доволен, че първото му дежурство в болницата му донесло популярност, а бил готов да захвърли бялата престилка.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско