nabore.bg

Архивите са живи

Преди 24 години: Осъденият на смърт Владо Костов напълни НДК

Жельо Желев амнистира топжурналиста за премиерата на книгата му в София

 

Владимир Костов е сигурно единственият осъден на смърт, който е пълнил НДК и е ходил на политически митинг. Това се случи преди 24 години, когато той се завърна за първи път в България след бягството си през 1977 г. Поканихме го като негови издатели. Как съм обезвредил седма служба на Първо главно – само аз си знам. Сега за първи път ще го разкажа.

 

Секретна присъда - разстрел

 

Седма служба на разузнаването се е занимавала с екзекуции зад граница, а Владимир Костов като беглец имаше смъртна присъда. Когато през 1974 г. той отива в Париж като кореспондент на българските телевизия и радио, вече е офицер от Държавна сигурност. Докато е там, го произвеждат майор. Но Костов разбира, че е не толкова български, колкото съветски разузнавач, а това за него не е служба на Родината.

Спомням си грандиозния скандал, когато той обяви от Париж, че няма да се върне в България. Беше 1977 г. После го слушах по радио „Свободна Европа”. Заглушаваха честотата, но успях да разбера, че е издал книга под заглавие „Българският чадър”.

Когато започнахме да издаваме „Репортер 7” през юни 1990 г., чрез покойната Румяна Узунова се свързах с него в Мюнхен. Поканих го да пише за вестника и той прие. След няколко седмици му предложих да издадем „Българският чадър”. Той се съгласи с радост, но имаше два проблема. Първо, беше продал правата си на френското издателство „Сток”. Това не беше трудно за уреждане - платихме на французите. Повече ни забави фактът, че той бе писал книгата на френски, т. е. тя трябваше да се преведе на родния език на автора. Владимир Костов се зае с това и фактически я написа отново. Дори автографът, който ми даде на моя екземпляр, гласи „с благодарност за бабуването, при което „Българският чадър” се роди втори път”.

Дойде време книгата да се появи на пазара. Бяхме подготвили стохиляден тираж и много ни се искаше авторът да присъства лично, но той не смееше да дойде, защото знаеше, че е съден задочно. Проверихме има ли присъда. Оказа се, че да.

 

А тя беше смърт чрез разстрел.

 

Обърнахме се към Върховния съд с молба да я отмени, но процедурата се оказа сложна и бавна. Единственият бърз изход беше президентът да го помилва. През ноември 1990 г. държавен глава вече беше Желю Желев и той подписа указа. Дори пожела да се срещне Владимир Костов.

Пътят на автора към родината беше отворен. Програмата, която му съставихме, беше страшно напрегната. За една седмица той трябваше да бъде приет от президента, вицепрезидента Атанас Семерджиев и премиера Андрей Луканов, да държи реч пред митинг на СДС и да има две срещи с публика – на 18 ноември в зала № 1 на НДК и два дни по-късно в Панаирното градче в Пловдив.

 

Охранител иска да снима убиеца

 

Помилването и предстоящата визита на автора на „Българският чадър” станаха една от главните новини в пресата. Това беше добра реклама, но и опасност. Все пак не бяхме сигурни дали някой запасняк от Седма служба, който не чете вестници,  няма да се опита да го гръмне. Костов беше убеден, че атентатът срещу него в Париж през 1978 г. е бил опит за екзекуция. Заедно решихме, че е добре да му осигурим охрана.

По онова време хората в този бизнес се брояха на пръсти. Всички опитни бодигардове са били все още на работа в НСО, ама кой да знае? Попаднахме на някакъв бивш криминален инспектор, който беше регистрирал охранителна фирма, и му поискахме оферта. След няколко дни той я представи. Малко се стреснах, като видях сумата – около 30 000 лева. По онова време един апартамент в София струваше два пъти по-малко. В екипа се предвиждаха няколко коли и трима оператори с видеокамери.

-      Това пък защо? – попитах.

Охранителят, дребно човече с тежък поглед, ме фиксира, помълча и обясни:

-  Ще снимаме публиката. Ако някой го застреля, ще заснемем убиеца.

За малко изгубих дар слово. После му обясних, че неговата задача е

 

Костов да се върне в Мюнхен жив и здрав.

 

Съкратихме операторите и още няколко души от екипа му и сведохме сумата до 10 000 лева, които щяха да се платят само при благополучен изход.

Посрещнахме Владимир Костов на летището без други камери, освен телевизионните, и го съпроводихме до апартамента на сестра му Бистра, която не го беше виждала 13 години. Не си спомням дали бодигардовете бдяха и там над него. Но когато влязохме в НДК, се почувствах напрегнат. Три хиляди души се бяха стекли, за да срещнат прочутия емигрант, и само на третия балкон имаше места. Сцената беше осветена и Костов говори повече от два часа. Чудесна мишена. През това време изпи чашата с вода, която му беше оставена на трибуната, и една служителка от НДК донесе върху поднос нова.

Седях на първия ред, до сестрата на Костов. Внезапно тя скочи, качи се на сцената, пресрещна жената и я дръпна зад кулисите. След малко лично сервира вода на брат си,

 

но явно беше разгневена.

 

Щом срещата свърши, придърпа шефа на охраната:

-  Вие не знаете ли, че храна и вода трябва да му носите лично? Ами ако в чашата имаше отрова?

Пишман охранителят се смути. Явно не знаеше. За негово, пък и за наше щастие по това време седма служба вече е била съкратена. Нападаха Костов само за автографи. След седмица го качихме жив и здрав на самолета за Мюнхен.

Ще попитате платихме ли десетте бона на охранителната фирма. Да. Мисля даже, че се отървахме евтино.

 

Крум БЛАГОВ


Първото издание в Париж на книгата

Първото издание в Париж на книгата "Българският чадър"

Българското издание от 1990 година

Българското издание от 1990 година

Преди години дори се появиха пощенски марки за

Преди години дори се появиха пощенски марки за "чадъра"

Днес Владо Костов живее постоянно в Париж

Днес Владо Костов живее постоянно в Париж

Беглецът от България Владимир Костов

Беглецът от България Владимир Костов

През 70-те години на миналия век десетки западни вестници публикуваха схема на

През 70-те години на миналия век десетки западни вестници публикуваха схема на "българския чадър"

Фаталната сачма с отрова, изстреляна от

Фаталната сачма с отрова, изстреляна от "българския чадър"

Шефът на българското външно разузнаване генерал Владо Тодоров е работил пряко с офицера на Първо главно управление на ДС Владимир Костов

Шефът на българското външно разузнаване генерал Владо Тодоров е работил пряко с офицера на Първо главно управление на ДС Владимир Костов