Тежката дума
- search
- Всички
Опълченци протестират на Шипка
Националният празник отмина, политическите коментари не секват - резултатите неминуемо ще видим в образованието
Илюстрация Калин НИКОЛОВ
Ето политкоректна възстановка на събитията според ученически матури и кандидат-студeнтски изпити:
Три дена през август 1877 г. било страшна жега на връх Шипка. Най-отгоре се веело Самарското знаме, ушито от Райна Кабаиванска за панагюрските въстаници.
Опълченците излезли без достатъчно храна, вода и черешови топчета. Когато отдолу аскерът на Сюлейман Безумни се вдигал за атака, те го възпирали с гороломен рев: "Ос-тав-ка!"
По света и у нас се водели ожесточени спорове какво е т.нар. "петвековно" - робство и тиранство, иго или присъствие? Пореден евродоклад на западните велики сили допускал Баташкото клане да е инсценирано, а репортажите на свободно практикуващия журналист Макгахан фалшиви.
В Букурещ синодални старци от БАН с председател Марин Дринов няколко години провеждали научна конференция по този въпрос и дали на Луната вече са стъпили македонци. Но докато се стигнело до съгласие, Сюлейман трябвало да бъде удържан, за да не се съедини с обсадения в Плевен Осман.
Около Плевен протестите предвождал генерал Скобелев. Същият всеки ден излизал на позиция да свири Чайковски на бяло пиано, поради което бил наречен Белия генерал.
Обсаденият Осман паша слушал замислено, а израсналия с маанета аскер си запушвал ушите и полудявал.
Руснаците се чудели кого и от какво освобождават, понеже българите по онова време били заможни – всеки имал свиня и жена!
По-рано друг Чайковски, полякът на турска служба Садък паша, воювал срещу Русия за освобождението на анексирания за пореден път Крим. На Русия било наложено ембарго от евро-османския цивилизован свят, а Садък паша бил възнаграден със служба като областен управител на Сливен.
Сетне в мемоарите си той написал, че "Сливен без съмнение ще си остане Париж на България”. Което станало век и половина по-късно - с малка географска корекция в смисъл, че поради надошли мигранти Париж заприличал на Сливен.
В свободното си време опълченците си представяли какво ще правят след края на войната. Димитър Петков пъшкал, ранен от некачествена китайска пиратка и мечтаел да е кмет на София. Другарите му мислено се разхлаждали с халби бира в пицария "О! Шипка" на едноименната улица.
Фолкпевици кършели кючеци нейде в полето, а участниците в Цариградската конференция, подредени от граф Игнатиев в сокак на Фенер махала, позирали на художника Верешчагин за прочутата му картина "Не на страха".
Иван Вазов още не бил стигнал до Одеса, където да напише забележителния роман със спорно днес заглавие "Под игото", но безспорната глава "Пиянството на един народ". Той се измъкнал от Сопот току преди да се обяви Априлското въстание и дочакал армията освободителка в Румъния.
След разгрома на въстанието Сопот и Копривщица се откупили пред официалната власт, обаче Клисура изгоряла. Междувременно жители на околните села задигнали на клисурци сеното - да не се похабява.
Върху тази и други подобни случки Иван Хаджийски написал "Оптимистична теория за нашия народ".
Но да се върнем на Орлово гнездо. Малко преди да падне заветния хълм, възправили се млади автори от националния клуб по творческо писане "Пишурката" да рецитират свои стихове. Това обърнало в бяг Сюлейман паша, същият и преподавател по литература в Истанбулското военно училище.
Междувременно пристигнал с гръм корабът "Радецки", отклонен от ученици на матура по история.
Открай време в тая страна нищо не става като хората и това й е най-хубавото! Ох, Шипка!
Румян СЛАВОВ