Тежката дума
- search
- Всички
Ода за лозата: Дрипава майка, гиздаво дете, палаво внуче
Поетите казват, че виното няма душа, но отваря врати за душата
Познахте алегоричните образи, нали? Става дума за лозата, гроздето, което тя ражда и за виното. Сега, след сезона на гроздобера, още се наслаждаваме на красотата на пълните гроздове с мед – символи на плодородие, на берекет. Как искрят кехлибарените зърна или как свети червеното като рубин грозде! Събрали са енергията и живителната сила на слънцето и щедро ни поднасят хубост, сладост, страст и радост от земния живот!
Историята на лозата е много стара. Божественото дърво ни отвежда далече в древността. За родни места на лозата се сочат земите в Близкия Изток – около Каспийско и Черно море, Закавказието, Армения, Средна Азия, Мала Азия, Сирия, Персия, Месопотамия. Най-старата винарска изба в света е открита в Армения. Тя е от 4 хиляди години пр. н. е. После лозите били пренесени в Египет, в Европа, в Тракия на Балканския полуостров, в Италия, Франция, Португалия, в Северноафриканското крайбрежие, разпространили се и в Северна Америка, Австралия. Свидетелства за виното идват от древноегипетските йероглифи, от паметниците и творбите на финикийците, на древните римляни и елините.От преди 10-8-7 хиляди години хората започнали да култивират дивата лоза, като отбирали онези, които с цвета и едрината на плодовете привличали вниманието им. Богове на виното станали гръцкият Дионис, римският Бакхус и тракийският Трифон Зарезан.Предание разказва, че обработката на лозата е изнамерена от тракиеца Евмолп / според Плиний/, защото оценил плодовете й – гроздето, като сладостта на живота. Прочутите наши златни тракийски съкровища - Панагюрското, Рогозенското, Боровското, имат ритуални съдове за вино - чаши, канички, фиали, които говорят за значението на виното в живота на траките по тези земи.
У нас лозата се отглеждала първо по поречието на р. Марица. Известни са били големите лозови масиви около Пловдив, в Асеновград /Станимака/, в Пазарджишко. После големи производители на грозде и вино станали земите около Плевен, Шумен, Сливен, Мелник, Сандански, Бургас, Варна. Лозата има неограничена възраст. Живее дълго, надживява няколко поколения. Това е отразено в предания, митове, песни и приказки. Известна е поговорката: „Който на младини сади лозе, мисли за старините си!” Най-старата лоза у нас е била в Сопотския девически метох „Въведение Богородично” - на повече от 350 години. Посадена е била върху песъчлива почва през 1665г., когато е основан Метохът.Оцеляла е от пожара в 1877г. Стъблото й - дебело, но кухо и монахините се чудели от къде черпи сили и сокове, та още ражда сладко грозде. Не е била пръскана никога, не е боледувала, но всяка пролет е рязана. Само с божествената благословия ли тя е оцеляла, живяла и раждала? Много стопани искали пръчки от тази асма.Учените предполагали, че четиривековната лоза може да живее още век! Сопотската лоза е била обявена за най-старата в цяла Югоизточна Европа.
Лозата е най-жилавата човешка култура. Има саморегулираща се функция и живее даже след драстични опити да бъде ликвидирана.Може би тя е символът на човешкия род! Доказателство за устойчивостта на лозата е големият лозов масив в с. Брестник, Пловдивско, който от 1990г. не бил рязан и пръскан, три пъти бил опожаряван, но не бил унищожен.За отглеждането на лозата най-важни са: почвите, климатът, резитбата, окопаването. Известна е приказката, че „лозето не ще молитва, а иска мотика”.
Възпявана и благославяна, лозата присъства трайно и полезно в живота на човека. Символ е на божественост, на Христос и на христовата църква. В резбите на иконостасите се виждат лози и гроздове.
Благодатен плод е гроздето! То е и хляб, и десерт, и напитка, и лекарство. Много са хранителните и лечебните му качества! Пречиства организма, макар че има висока захарност – от 16 до 28%. Глюкозата и фруктозата в него са естествени енергийни източници, лесно усвоими. Богато е на органични киселини: винена, ябълчена, танинова и на техните соли. Витамините и микроелементите в него са толкова много, че с тях ни доставя жизнено необходими вещества, минерали, като пектин, ферменти, целулоза. Снабдява ни и с високоенергетична органична вода. Килограм грозде се равнява на 500г. месо, на 10 яйца, на 200г. сирене, на повече от литър мляко или на килограм картофи, на 4 кг. домати, на 2 кг. праскови. на 250-400 г хляб. Добре е да се яде на гладно или 2 часа след храна, като дневното количество може да е 1-1,5кг. Не бива да се смесва с другите храни, особено с прясно мляко, защото предизвиква стомашни затруднения и усложнения. Препоръчва се при заболявания на черния дроб и далака, туберкулоза, очни и ушни болести, маточни проблеми, сърцебиене, нервни заболявания, невралгии, венцебол, скорбут, разстроена обмяна на веществата. Лекува стомашни и чревни болести, подагра, пясък в жлъчния, пикочния мехур и бъбреците, мигрена и артритни заболявания. Използва се за лечение на рак. То е диета и за напълняване, и за отслабване, като роля тук играе както количеството на дневния прием, така и съчетаването му с другите храни. Лечебни са и люспите, и семките на гроздето. От семките се получава масло, което запазва хранителните си качества при пържене - при нагряване до 350 градуса. Гроздолечението е ефективно, когато се провежда под лекарски контрол.
В съновниците пише, че ако сънуваш бяло грозде, ще получиш явни облаги и любов, а черното грозде предсказва същите придобивки, но осъществени тайнствено.
Виното от грозде съпътства целия човешки живот. То е „Христовата кръв” . Вплетено е в ритуалите на християнската църквата. Съпровожда празниците и най-важните моменти в живота ни – от годежите, сватбите, кръщенетата до ритуалите в погребалните обреди. Земите, в които се е отглеждала лозата, където се е произвеждало и пиело вино, по-трудно са се поддавали на ислямизация, защото Коранът забранява виното като питие.
Още в 4 век пр.н.е. древногръцкият писател и историк Ксенофонт разбрал , че „виното преспива мъките, както мандрагората човека, то кара да лумне радостта, както дървеното масло огъня”. А в наши дни на Пламена Валянова /млада поетеса/ са красивите прозренията, че „виното няма душа, но отваря врати за душата. То не е песен, но кара сърцето да пее. Не е любов, но влива в тялото живителна сила. Не значи нещо, но дава и събужда ВСИЧКО!” Пък шопът казва: „Кога пием, а жената ока, отваря ми жажда за още пол ока!” Е, в това е и белята - хубавото вино е еликсир, но само когато се пие с мярка, с подходящи мезета и храни и в добра компания.
Петра ТАШЕВА