nabore.bg

Тя е голям капитал – и семеен, и национален, паметник трябва да й издигнат...

Като българската баба едва ли има по света! Тя е ГОЛЯМА работа! Тя е изключителна!За нея песни се пеят, стихове се пишат, но,…няма паметник на българската баба. А трябва! Защото България без нея би загинала.Тя е тази, която е поемала рожбата при нейното раждане! Тя и днес първа гушва скъпоценния “пакет” от родилния дом. Притиска го до сърцето си, отглежда го докато е жива. Прави го с радост. Щастлива е, че, отчувала собствените си деца,  сега се е отдала на най-скъпото  – ВНУЧЕТО! То е в ума й, в очите й, в душата й! За него тя прави чудеса невиждани,прави даже това, което  не е по силите й. Отделя от мизерната си пенсия парички за внучето. Изминава километри пеша, за да му напазарува любимите неща. За внучето си тя приготвя най-хубавите дрешки, най-милите дарове, най-скъпите играчки. А какви супички, какви манджички, сладкиши и банички му приготвя! Да сте яли някога нещо по-вкусно от бабините специалитети? Всичко, каквото бабата прави за внучето, за своите хора вкъщи, е най,най-хубавото! Защото тя не жали нито силите си, нито средствата, а влага най-важното –  огромната си жертвена любов!

И, движена от тази незаменима любов,

бабата става най-рано от всички вкъщи. На нея се дължи топлината, уютът, светлината в дома. Там, където има баба, винаги има топла вкусна супичка, къдрава баничка - пухкава и мекичка, рохко яйчице, топличко и сладичко млечице, червена ябълчица, която понякога бабчето къта с дни в дъното на  джобчето си за своето съкровище – внучето! А то  знае:

                           Баба нещо ще ми даде,

                           То дали ще се яде?

  Бабата е тази, която няма да остави своето мило внуче мокро и изцапано. Тя няма да спи, но ще си го натъкми чисто и красиво, изгладено и спретнато. И ще си го хване за пухкавата ръчичка и ще си го поведе гордо към паркове и градинки, ще ходи с него по рождени и именни дни, по изложби , детски партита и театри. Защото мама и тати са заети със своите си грижи и служби - имат си техни дертове житейски. И колко са спокойни родителите, че  децата им са в сигурните ръце на  бабите!

  А когато бабата си има и дядо, от това по-добро няма!Щастливо е внучето с дядо и баба! Доволни са и неговите родители! Защото бабата впряга и дядото в голямата и отговорна МИСИЯ – отглеждането на отрочето! Дядото отменя бабата, тича по пазари, води и довежда детето от детска градина,от английска забавачка, от Алианса, от тенис-игрището, от плувния басейн, от танцувалния клуб, от училището… Защото живеем във време страшно и опасно.

И дядото, обул маратонките, тича, тича по цял ден.

Тича по заръките на бабата, по поръчките на младите и го прави съвестно, с готовност, с радост!

Но в основата на всичко е БАБАТА!

       И какво стана сега? Обществото ни, държавата ни, управниците ни се отказаха от старите хора, от бабата!  „ Абе, аман от тия стари хора, стига с тия баби и дядовци!Не са ни нужни! Защо са им на тях права, пари?”  Какво е това уважение към старите! Ама че били работили,че строили, че пестили, че са се жертвали – ми да не са го правили! Били отглеждали бъдещето на държавата! То пък една държава! И сега накъде, накъде да се отправят  тия пусти български  старци?

И отново инициативата е в БАБАТА!

    Ох, управници, мамини синове и бабини внучета! Вие не знаете колко е жилава, колко  издържлива и комбинативна е вашата баба! Та не я ли виждате? Тя не се предава!  Тръгна по белия свят с децата си, с  внучета си. Тръгна по Америката, по Европата, по черна Африка, че чак и до Австралията стигна… И там е същата – всеотдайна СВЕТИЦА! Сега тя не само отглежда българските, но  и смесено-българските деца, учи ги  на български език, пее им български песни, чете им български книжки… На нея се дължи запазването на БЪЛГАРЩИНАТА!

      А като отраснат внучетата, като си вземат хляба в ръцете,че като започнат и да се любят – бабата почва да пречи! Вече не е нужна никому! Тогава й купуват еднопосочен билет за България! Да прави каквото си ще в тая нещастна държава! Забравят я и деца, и внуци! Но тя не може  да забрави близките си! Да им обърне гръб -  НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ ТОВА! И няма да я чуете да каже лоша дума за своите!

     Какво да прави сега българската баба?

Държавата не я ще!

Как й е дотегнала тая стара баба,  с тия скъпи лекарства, с тия жалби по скъпотията и немотията, дето от ден на ден се увеличават!

   И се налага бабата пак да върви.Тръгва сега сама по света - да се препитава, че и да припечелва. Ама  не толкова за себе си, колкото пак за своите. Защото близките ни  държави, като Гърция и Италия,че и по-далечните, като Испания, Португалия, та даже и зад Океана, като САЩ и Канада, имат нужда от БАБИ! Търсят се баби да гледат малки деца, да се грижат за стари и болни хора, да им пазаруват, да им правят компания в ежедневието, да им услаждат златните години от живота.

        Бабата е капитал ГОЛЯМ! Това отдавна са го признали  хората по света. Истината е, че за пълноценното съществуване на едно човешко общество са необходими хора от всички възрасти. Умните и мъдрите хора отдавна са прозрели, че човешкият живот е едно пътуване към неизвестността! Пътуване с еднопосочен билет! И за да е успешно това пътуване, трябва съобразяване, уважение, взаимопомощ ЧОВЕШКА! Щом нашата българска баба не ни е нужна нам,

тя отива там, където я търсят, където я ценят,

където й плащат и то добре, заслужено за всичко, което тя е усвоила от живота, което е възприела в годините, когато е учила, когато се е трудила съвестно и всеотдайно за своята Родина. Сега чужди хора, в чужда държава й плащат по 500, 600,че и повече долари, евро! Плащат й прилична заплата, а не мизерна и убиваща пенсия, която й е отредила скъпата Родина! И българската баба стана голяма, истинска ПЕЧЕЛБАРКА! А къде отиват нейните спечелени с труд и мъка пари? Пак за нейните хора – връщат се в бедното ни и жалко   Отечество!

      Ех,съдба, човешка! Съдба българска! Знае ли нашата държава колко струват  българските  баби и дядовци?! Знаят  ли управниците ни каква велика скъпоценност е българската баба ?! Паметник, златен паметник трябва да се издигне за нея, за БЪЛГАРСКАТА БАБА! Какво чакате, вие, скулпторите? Почвайте да ваете!

Петра ТАШЕВА