nabore.bg

(Монолог на един покойник към опечалените в ритуалната зала)

Уважаеми близки,

опечалени,

под скръбния цвят

на внезапна печал,

чета сам

думите

с вас споделени-

за протокола-

в един ритуал...

Дойдохте.

Намерихте малко

от скъпото време,

което преди беше май

дефицит,

а утре

и някой от вас

ще заеме

удобната поза

ей тъй- в моя вид...

Но вие се втурвате,

тичате лакомо,

гоните някакъв

собствен Михал !...

Бързате...

Бързайте!

Спрете понякога.

Чака ви утре

и вас

ритуал...

Защо се замислихте?

Може би вие сте

в черно облечени,

заради мен!?

Да ,атеистите

са оптимисти те!

И все отлагат те

крайния ден...

Сбогом си казахме...

Тайно. И искрено.

Сбогом

е краткия смисъл

и днес.

Смисълът крие

очаквани рискове.

Само безсмислен

е моя адрес...

Вече е памет той.

Пътят безкраен е.

Утре дали ще се съберем!

Знае се. Знае се.

Всеки нетраен е.

Нетленни,

за вас- и за вас

тук глави ще сведем...

Кой ще изрови

за Д Н К

костите?

Урната пепел

изгаря поне...

Кой ще повтори

на Шекспир

въпросите?

Чуйте,

Въпросът е :

„Бях или не?”

Бяхме.. .

Не бяхме ли

спомен с вас

приживе?

Има ли наша следа?

И поклон?

Опечалени,

от вас си отиваме...

И ще ви чакаме

в другия ден...

Лозан ТАКЕВ