nabore.bg

Отива си зимата. Прави го бавно, струва ми се с нежелание. А пролетта идва нетърпелива да ни покаже чувствата и мечтите си. Безгрижна тича край реката понесла пълна кошница с надежди.

Опитвам да й се зарадвам истински, но раните, по тялото и душата ми продължават да напомнят за поредното изпитание. Съдбата ми го поднесе не кога да е, а в навечерието на  Новата година. Все още не мога да я разбера… Защо и какво отново искаше да ми каже?…Но животът продължи. „Има още толкова неща за преживяване! И за научаване!” Надявам се да ми стигне времето…

Обичам красотата. Търся я и се опитвам да я създавам в живота си. Искам да остарявам красиво, но не ми е лесно…Все по често „си говоря” със спомените… Отлетя младостта ми. „Лятото” - буреносно, дори страшно понякога, ми донесе любов ,щастие, зрелост, мъдрост, но и изпитания. Добри бяха уроците му. Затова, когато пристигна моята златна житейска есен я приех спокойно. Не се опитвам да я превърна в друга възраст, вече отминала. Старая се да вървя изправена, да преодолявам болките и страховете си и да бъда красива. Да! Красива! Като всяка жена и аз обичам да получавам комплименти за външния си вид, но все по-малко съм склонна да им вярвам. Затова пък особено ценя онези, които се отнасят до същността на моята скромна личност. „Възрастта не е важна. Важно е дали искаш да живееш пълноценно.” Това заявява с висок глас прелестната Бети Уайт, любимата баба на Америка, която вече е на 97. И продължава: „ Не се опитвай да останеш вечно млад. Просто отвори съзнанието си. Интересувай се от всичко. Има толкова много неща по света, които си струва да разбереш, че няма да ти стигне цял един живот да го направиш. Използвай всяка година. Учи. Живей!”

Колко истини има в съжденията й!…Те могат да бъдат разбрани и приети едва в навечерието на житейската зима. А за да е по-лека и поносима, по-смислена и красива моята „зима”, ще се опитвам да бъда мъдра и да проявявам разбиране. Да, болките ще бъдат мой постоянен спътник. Да, сърцето ми ще тича и спира, когато си пожелае. Бръчките ще променят лицето ми… Но очите ми пазят светлината. Чрез нея общувам със света. Има още толкова жадувани срещи с обични хора, нови приятелства, непознати пътеки и кътчета, които ме очакват. Безброй непрочетени книги, кръстословици, нечувана красива музика, невидяни картини, неосъществени срещи с обичта във всичките й аспекти…

„ Има още толкова неща за преживяване! И за научаване!» Сесилия Ресио

Идвай, Пролет! Аз съм тук. Ще продължа да правя най-доброто, на което съм способна. Готова съм за новите съдбовни уроци!…

Една жена на 75, те очаква!... Бъди благословена, Пролет!

Щастлива пролет, момичета на 50, 60, 70 и повече години!

В училището на живота ни очакват нови съдбовни уроци...Да ги научим!

Ние можем!

Лилия ВЕЛЧЕВА, Силистра