nabore.bg

Ретушът и монтажът бяха честа практика във фотожурналистиката

Класикът от Байлово Елин Пелин

В нашият отдел "Вътрешна информация" на вестник "Народна младеж" колегите намираха всякакви любопитни теми, които днешните репортери биха нарекли сензационни. Това, разбира се, не беше така. Просто се стараехме, в сивотата на тогавашния печат, да пишем интересно за читателите. Още като студенти, това ни го набиваше в главите и преподавателят по журналистика (дисциплината май се наричаше "Журналистически жанрове"), покойният Никола Рачев. Дори такъв сух и ортодоксален в лекциите си преподавател, като проф. Стефан Б. Станчев, изискваше едно задължително качество в тогавашната журналистическа продукция - овладяване на читателския интерес. И с инструментите на репортера го правехме във всеки брой.

Димитър Любенов (вдясно) и Валентин Бояджиев от някогашния отдел "Вътрешна информация" на вестник "Народна младеж"

В края на 70-те години (не си спомням точната година), колегата Димитър Любенов ми съобщи, че открил последния жив съученик на писателя Елин Пелин. Естествено откритието бе в Байлово, родното село на класика. Казах му веднага да заминава. На следващия ден колегата се върна с материала за дядото, седял на един чин с автора на "Андрешко". Митко Любенов почти винаги сам си правеше снимките към репортажите. Текстът бе добър, леко се четеше, но фотото на елинпелиновия връстник не се хареса на началството - Стойчо Банчев и Благомир Сираков, тогава заместник-главни редактори.

Двама заместник-главни редактори на "Народна младеж" (отляво надясно) Стойчо Банчев и Благомир Сираков. Неизвестна вандалска ръка е драскала по снимката.

Причината - дядото беше изтипосан на кадрото по ... потник. Митко го беше снимал на двора, когато си хранел кокошките, или когато си косял ливадата. Естествено в летните горещини - по юнашка фланелка.  

Драма голяма! Двамата началници се запънаха  - според тях такава снимка за нищо на света, не може да излезе във вестника. С Митко бяхме работили вече в секретариата на редакцията и можехме да излизаме от трудните ситуации. Възложихме на художника Иван Милков да ретушира неудобната снимка - тоест да облече стареца, поне с риза.

Карикатуристът Иван Милков - художник на редакцията

Иван, столичен бохем и веселяк, с професионално съпричастие се отнесе към задачата:

- Ако искате и вратовръзка ще му нарисувам на дядото...

С четка, туш и ножица Иван се справи блестящо. След като репортажът излезе, двамата с Митко очаквахме някой от Байлово, да се обади за манипулацията. Но нищо не последва... А началството хареса материала - и такста, и снимката. Както и да се погледне днес на тази щуротия, бяхме си двамата с Митко Любенов безспорни професионални манипулатори - на дребно, разбира се. Ехе, какви майстори на фейк новините има днес!

Къщата-музей "Елин Пелин" в сало Байлово

Малко история. През онези години ретуширането и фотомонтажът (особено на официалните снимки), бе честа практика. Сещате се за онази известна история, влязла и в учебниците по журналистика. След силен ретуш и ремонт на протоколна снимка от едно тържество, физиономията на генсека Вълко Червенков бе монтирана 2 пъти - веднъж в президиума, и веднъж на трибуната как чете речта си. Повечето от поправките на кадрите са правеха от самите фоторепортери. Съвременници разказват, че този супер гаф е направен в "Работническо дело". Заподозрените са двама - колегите Рачо Стоянов и Мишо Николов. И с двамата съм работил - прекрасни професионалисти на фотокамерата.

Валентин БОЯДЖИЕВ