ЖАЛКО ЗА ПРОЖЕКТОРА:
НИТО КУРШУМИ, НИТО ЦВЕТЯ!
Когато четете този текст, не се питайте: „Това вярно ли е?”
Попитайте се: „Защо е вярно?”
От автора
Тъкмо слагах възторжената си точка върху първите 60 нудистки минути на директора (разбирай генералния директор на БНР Радослав Янкулов), когато прожекторът светна отново: беше дошъл последният понеделник на месеца (февруари) – времето за поредното предаване. И пак: „Говорит Москва. Работают все радиостанции Советского Союза…” Зад тази дебелашка шега обаче клекнало се спотайва нещо много жалко – дори и Радослав Янкулов да беше едновременно Юрий Левитан, Луис Търкъл, Ърл Годуин и Роберто Бортолуци[1], не е нито програмно, нито професионално, нито регулативно оправдано да звучат едновременно двете национални програми на Българското национално радио – „Хоризонт” и „Христо Ботев”. Дори и тези „60 минути на директора…” да е предаването (в мечтите на Янкулов) на БНР, което кара улиците на опустяват![2]
Ще е грешка и ако помислите, че обстоятелството „работают все радиостанции” е провокирано от някаква неповторимо гениална журналистическа идея [3]. Без да подценявам по-младия си колега, започвам да си мисля, че творческите хрумвания на Радослав Янкулов са значително по-малко от броя на вратовръзките [4] в колекцията му, иначе нямаше да извади хрумването си, „тествано” в предишните му [5] „радиа” [6] и да го размаха пред „изпитното” жури в СЕМ [7]… И още по-жестоко – в ефир.
Горко му на Националното радио, ако това предаване е една от малките стъпки към големите промени [8]! Да не се окажат „малките стъпки” малките камъчета, които обръщат колата, ако си позволя да перифразирам самия Янкулов в едно от милозливо отиграните му суетнословни телевизионни интервюта.
Защото „60-те минути…” като „велика идея”, като жезъл, който великият пълководец носи в раницата си, са нищо повече от ефирна Книга за похвали и оплаквания (успехи и несполуки [9] в прочита на Янкулов). Ще си позволя да припомня, че още по време на социализма дори „тъпите комунисти” усетиха ненужността на „похвалите” и ги замениха с по-рационалното „предложения”. Но уви, към тези времена ни връща и прожекторът – неизменен атрибут на мисленето от 50-те години на миналия век, а и „пълното име” (наименование, „шапка”) на предаването: „60 минути на директора – час за радиото в лъча на вашите прожектори”. [10] Час за радио, лъчи, прожектори, 60 минути за нас, 60 минути за вас – просто не ми се вярва, че това е „известният радионер”, „силният в перото” [11] Радослав Янкулов.
В друг вариант от предварителната мини кампания куршумите са заменени с удар: „Янкулов ще излиза пред слушателите, готов да поеме удари, да отговаря на всякакви въпроси, но и да получава букети.”[12]
Извън „оригиналната” стилистика на Радослав Янкулов, сайтът (пардон, новият сайт!) на БНР съвсем прозаично отбелязва, че „директорът ще води открит и честен разговор със слушателите и ще информира за най-важното и най-интересното, което се случва в Националното радио”.
Казано с думите на Янкулов: „60 минути на директора”… не е точно предаване, а радиоотчет… Иска ми се в него допълнително да разказвам и да обяснявам неща, които имаме намерение да правим. Както и да потърся съвети или помощ за проекти и идеи. Това ще е една стена, осветена от прожекторите на хората. Те ще са насочени към мен и радиото, което означава конкретни питания, а аз ще съм там – готов да посрещна куршумите, но и да приема букетите”[13].
Ох, тези букети! Никога няма да забравя как Радослав Янкулов връчи букета [14] цветя на Монсерат Марти, а след това и статуетката „Сирак Скитник” [15] на Монсерат Кабайе… Ами, просто „през масата” (на Монсерат Марти – през преводача, а статуетката – през преводача и дъщерята!).
Извинявам се за отклонението, но по този забележителен начин беше „поставено началото на разработването на 31-ва зала на БНР като истинска и ефективна зала за пресконференции” – идея, заложена в управленската концепция на Янкулов. Но за „началата”, „истинските” неща и „ефективността” малко по-долу…
…Връщайки се към предаването обаче трябва да призная, че още в първите секунди ме порази един от оригиналните куршуми на Янкулов:
Добър ден на всички! Този един час, който е пред нас, предлагам да определим с изречението: „Както мисля, така говоря”…
Фактически изречението „Както мисля [16], така говоря” е латинска сентенция. В оригинал звучи така: Ут сенцио, ита дико [17] („Както мисля, така говоря”). С това изречение давам обещание за открит и честен разговор с вас. Щом е разговор, сигурен съм и от вас ще чуя: „Ут сенцио, ита дико” (Както мисля, така говоря) или краткото нашенско: Разбира се!
За бога, цял живот съм сял букви и жънал букви, връзвал съм ги на снопи, но с „буквите” от това изречение не успях да се справя. Първата част е ясна: директорът иска и слушателите да са „открити и честни”, но втората част… „или краткото нашенско: „Разбира се (?)…”. Кое е „разбира се”: разговорът, отговорът, мисленето, говоренето?
Обещание за открит и честен разговор вероятно може да се даде и с друга сентенция, но латиноведът е Янкулов – не аз. Той въобще си пада по „латинците”: „Както казват латинците „Панта рей!” [18]
Не искам до го оспорвам – „латинците” сигурно го казват, но и французите го казват, и англичаните го казват, а и все ми се струва, че най-напред го е казал един грък – Хераклит: „Пάντα χωρεĩ καì ούδέν μένει” (букв. „Всичко тече и нищо не остава“).
…След тези плахи интерпретации се оказва, че Ут сенцио, ита дико, може би все пак означава „Както чувствам, така говоря”. Но… както/каквото е казал директорът, това е! Жалко обаче, че „Както мисля, така говоря” няма смисъла на „Каквото мисля, това говоря”!
Ако Янкулов не може да разграничи смисъла (пък и за какво ли му е!) на наречието за начин „както” от количественото относително местоимение „каквото”, нека читателят го направи! „Както мисля, така говоря” не означава нищо друго освен: ако мисля умно, умно ще говоря (ако мисля глупаво, глупаво ще говоря). Но ако Янкулов иска да каже (а и го казва, на български, разбира се) „открит и честен разговор”, най-точната фраза е „Каквото мисля, това говоря”. „Латинците” сигурно имат и такава сентенция…
…До разговор дори и с „краткото нашенско: „Разбира се…”, разбира се, въобще не се стигна [19]. До пестене на секундите – също, колкото и всяка секунда в радиото да има „страшна цена”! Въпреки че генералният директор в интервютата си казва: „Водещият трябва да има сценарий не за да се прочете какво е написал и да се драска с червен молив… Трябва да има написано нещо, за да се спестят секундите. Всяка секунда в радиото е страшно ценна, за да се запазят ритъмът, специфичността, мелодията на всички неща в ефира”.
Телефонът така „прегря” [20] от обаждания, че по едно време водещият дори се обърка – четвъртият или петият слушател се обажда, ама това няма значение и включи последния позвънял (Анелия Петрова, Плевен) и единствения, който направи предложение: не е ли възможно двете предавания, които тя харесва („Деконструкция” на Петър Волгин и „Клубът на журналистите” на Ирен Филева), звучащи в един и същ ден, в един и същ час, но по различни програми – да се излъчват в различно време. Боже, горката слушателка! Тя не знаеше какво беше казала една друга интернет Анелия Петрова: „С (глупава) жена, радио и полицай не се спори!”, защото не предполагаше как ще я „сбарбути” [21] водещият:
„Хмммм… Дали сме една задача пред… как да кажа, пред държавния физически институт и астрономически институт [22], ако може денонощието от 24 часа да стане поне 28. Тогава част от подобни проблеми или подобни съвпадения във времето ще избегнем, но-оооо засега нямаме резултат… искам да Ви кажа.”
Слушателката все още не знае, че проблемът ще се реши от самосебе си: едно от двете предавания и без това ще отпадне (все още не е, но е предстоящо). А и самият Волгин (ах, този ексцентричен водещ Волгин! [23]) не предполага как медиазнателят Георги Лозанов ще го унижи, карайки го да тича между двата противникови окопа, докато намери „плуралистичната” позиция [24]. Пък ако не я намери, да отиде в частна медия – там може само с една гледна точка! [25]
…Във второто предаване един слушател пък имаше неблагоразумието да се оплаче, че тарифният план за една минута телефонно обаждане към програма „Хоризонт” е 24 стотинки. Но и той си получи „заслуженото” в стила „Какви 24 стотинки, какви пет лева!”. А и на всичкото отгоре имаше наглостта да се обади и в петото предаване, припомняйки на водещия, че вече са говорили по темата. Кой си ти бе, да не си нещо уникален, че да те помни Директорът. Само до тебе му е …Хич и не му казвай шестте си имена – ако Директорът реши, че си анонимен, значи така е…
По една случайност и Петко Симеонов, известният български учен, социолог, писател и политик, също слуша Петото предаване (така един ден ще изписват предаванията на Янкулов, с главно П – като Петата симфония, например). „Бях сразен – написа същия ден Петко Симеонов във Facebook. – Дори стреснат. Станах прав, когато обади един добронамерен слушател, на когото обясни, че не се казвало „мъкър”, а се казвало „макар”, защото „мъкър” се римувало с „катър” и му затвори линията…”
Горкият Петко Симеонов! Той просто не познава езиковото самочувствие на Янкулов, който веднъж даже дава акъл на Илия Павлов, който произнася „кохиба” (името на знаменитите пури, по 30 лева едната!), без да знае, че на испански „х”-то не се чете” [26]. Е, Директорът допуска понякога и „лапсуси” като „вЕрно”, ама това са дреболии…
Но ако Петко Симеонов беше продължил да слуша, щеше да се стресне още повече: водещият обидно имитираше интонационно всеки обадил се слушател… Нещо, което си е чиста „попръжня” в ефир!
Ами Вие бе, г-н Тома Белев, къде сте се юрнали точно с това име да пишете до Директора и то точно преди Томина неделя (Четвърто предаване на Директора)? И точно като някакъв Тома Неверни да питате: Вярно ли е, че имате намерение да закриете предаването на… инфохолиците? Не знаете ли какво ще Ви отговори Директорът като един истински РадиоИсус: Повярвай! Предаването е закрито с решение на Програмния съвет!
И на мен повярвайте, господин Тома Неверни: не чухте ли каква отвратителна музика звучи в това „музикално предаване”! [27] Сам Директорът Ви я пусна…
Шега, господин Белев, шега! Шега с аргументацията на директора за решението… Но пък чуйте сигнала на новото предаване „Нощен екипаж”, за да се насладите естетически на неговия сигнал! Ами вслушайте се внимателно в една заставка от предаването на Директора: На истински въпроси – истински отговори. Аха! Чувате ли каква естетика носи възклицанието „Аха”?
Действително повярвайте, г-н Белев! Но само на първата част на изречението. Втората, че е с решение на Програмния съвет си е пълна административна простотия – решенията в читавите радиорганизации се вземат от Управителните съвети. Все ми се струва, че точно Радослав Янкулов написа финала на незапочнатата 25-а радиокнига на предаването „Риалити роман” (едно действително емблематично предаване с две авторитетни награди: „Сирак Скитник – 2008” и „Златен чадър – Mediamix – 2009”). Ако продължите да четете, ще видите колко му е необходимо на Янкулов „реалито” от „Риалити роман(а)”. Не може сега някакво си предаване да бойкотира великолепната му идея от концепцията:
„Можем ли да направим „радио реалити“ (НЕ ЖЪЛТО!)?И да покажем как живеем съвременно, как се борим за бъдещето си и как постигаме успехите си. Можем, разбира се! Например едно радио реалити за българското училище?” (правописът е по Директора).
Следва
Иван АНГЕЛОВ
Пътеводител на фактологическия стопаджия*
[1] Емблематични имена за радиото и радиожурналистиката, а Роберто Бортолуци (Roberto Bortoluzzi) и за спортната радиожурналистика.
[2] „Радослав Янкулов: Същността на БНР е да бъде радио на хората”, интервю, БГНЕС, 22 януари 2014 г.
[3] „60 Minutes” – американско обществено-политическо ТВ-шоу, създадено от Доналд (Дон) Хюит, излъчвано по CBS от 1968 г.
[4] Катерина Хапсали, „Другото лице: Пури, Гьоте и 200 вратовръзки за разкош”, сп. „Тема”, брой 25 (604), 24-30 юни 2013.
[5] „Стартирал съм четири радиостанции от нулата – „Експрес”, „Радио Спорт”, „99” и „Канал Ком – София”, „Радослав Янкулов: Същността на БНР е да бъде радио на хората”, интервю, БГНЕС, 22 януари 2014 г.
[6] Въпреки правописно и правоговорно разрешената и разпространена форма на ползване на множественото число на „радио” – „радиа”, езиково прецизният радиожурналист все пак би използвал „радиостанции”, щом говори за радиото като електронна медия, или пък „радиоорганизация”, ако се говори за радиото като институция. Но друг би се задоволил и с „радиа”, защото тази дума в речта си използва дори и членът на СЕМ Мария Стоянова (Протокол от редовно заседание на СЕМ № 04, 28 януари 2014 г.).
[7] „…имам примери с частни радиостанции, тогава когато прохождаха, и тогава когато беше трудно прохождането, имаха успех с рубриката си „60 минути на директора” – телефоните загряваха все едно поздравителен концерт, защо да не го направим и тука”, Протокол № 23 от редовно заседание, СЕМ, 21 май 2013 г., (изслушване на кандидатите за генерални директори).
[8] „Малки стъпки към големи промени” е заглавието на концепцията на Радослав Янкулов, с която той беше избран за генерален директор на БНР.
[9] Кой пък може да има оплаквания!
[10] „Шефът на БНР става водещ на „60 минути на директора”, интервю на Паола Хюсеин, в. „24 часа”, 21 януари 2012 г.
[11] „Без микрофон… с Радослав Янкулов, уеб портал sportal.bg, 24 март 2008 г.
[12] „В ефира на БНР стартира „60 минути на директора“, сайт на БНР, 27 януари 2014 г.
[13] „Радослав Янкулов: Радиото е моята първа църква”, в. „Стандарт”, 1 юни 2013 г.
[14] Това е първият гаф, небрежно представен от самата Монсерат Марти по време на пресконференцията: по някакви причини при влизането в Радиото на нея й връчват букет. А тя си мисли, че е за по-великата Кабайе и го предава на майка си…
[15] http://www.youtube.com/watch?v=rNZe6wiOHhQ
[16] Мисля, на лат. arbitror, puto, opinor, reor, credo, ratiocinor.
[17] Ut sentio, ita dico (ут сенТио ита дико) – Както чувствам, така говоря.
[18] Интервю на Доника Ризова с Радослав Янкулов, Медиите ON AIR, Bulgaria On Air, 19 октомври 2013 г. http://www.youtube.com/watch?v=OOIb5eS5a7A (37-а минута).
[19] Към този текст (за електронните издания) е приложен запис на предаването и дешифрограма (слушайте или четете, ако не вярвате!).
[20] Според служебните отзиви за предаването.
[21] Архаична диалектна дума, означаваща „давам му да разбере”, „да притисна някого до стената”, притеснявам, сконфузвам.
[22] Не обръщайте внимание на прецизността – та това е живо предаване!
[23] „Волгин е ексцентричен водещ, с когото от самото начало има проблеми” – реплика на Георги Лозанов, стенограма от заседанието на Комисията по културата и медиите, 12 март 2014 г.
[24] По тази тема – „плурализъм”, за „обществената” и „частната” журналистика, за медийното (не политическото!) задкулисие, за „езика на омразата” и пр., и пр. очаквайте „СЕМ като ПЕМ или СЕМ като политбюро на електронните медии”. Но някой друг път…
[25] В предаването „Деконструкция” с участието на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов, 2 март 2014 г. http://bnr.bg/horizont/post/100337988/dekonstrukcia-s-predsedatela-na-sem-doc-georgi-lozanov
[26] http://news.bgnes.com/view/1138175 „Радослав Янкулов: Същността на БНР е да бъде радио на хората”, ИА БГНЕС, 22 януари 2014 г.
[27] Екипът „Инфохолици” е автор на пет предавания по програма „Радио София” до 2010 г. В този текст става дума за закриването на предаването „Риалити роман”.
* По Дъглас Адамс (The Hitch Hiker’s Guide to Galaxy, 1979). Замяната на „галактическия” (по оригинал) с „фактологическия” е реверанс към „любознателния” читател, който сам иска да се увери в написаното от автора
