nabore.bg

Още през 70-те година на миналия век д-р Леон Зах от института „Вайсман” в Израел изследва клетките на мишки, поразени от левкемия. Той забелязва, че засегнатите от рака бели кръвни клетки загубват характерния си вид и се размножават по напълно неконтролируем начин. Ученият извършва тестове с най-различни вещества с надеждата да попадне на някое от тях, способно да се справи с рака. Така съвсем случайно той открива действието на витамин А.

По-късно д-р Лоран Дего от болницата „Сен Луи” в Париж прави изследвания върху препарати от човешки клетки, засегнати от остра промиелоцитарна левкемия, която е тежка форма на заболяване. И резултатите са налице: поразените бели кръвни клетки стават отново нормални.

Тогава се правят опити на живи клетки. За да бъдат извършени, е необходимо да се работи с един дериват на вит. А – трансретиноидна киселина. Д-р Дего постига смайващи резултати: 100 процента възстановяване на болните, страдащи от този вид левкемия. Само че лечението не е гарантирано от рецидиви. Днес учените приемат, че с помощта на класическата химиотерапия използването на производни на вит. А би трябвало да доведе до 75 процента излекуване. Онколозите, които гледаха скептично на витамините, започват да ревизират становището си.

Защо производните на витамин А /ретиноидите/ лекуват левкемията? Не всичко още се знае, но е сигурно, че приети в големи дози, те компенсират генетично придобит дефицит в клетките. Производните на витамин А са изследвани и при рак на шийката на матката, както и при тумори, засегнали нервната система. В много лаборатории се извършват опити, за да се докаже противоканцерогенния ефект и на витамините Д- 3 и Е.

Наборе.бг