nabore.bg

Полковникът от разузнаването инж. Сашо Радев разказа за професията си, за хората около себе си и политическия преход след 1989 г.

Миналата година излезе от печат книгата със спомени на инж. Сашо Радев* „Само един живот не стига” (Автобиографични бележки). Там се разказва за интересния живот и кариера на автора, преживял стотици интересни моменти от най-новата история на България. Публикуваме откъс от книгата, озаглавен от автора „Пенсионерите и тристранната комисия”:

След Десети ноември беше съставена Тристранна комисия от представители на Правителствената администрация, Работодателите и Профсъюзите /Подкрепа и КНСБ /. Дали това е истинският форум, където са представени интересите на целокупното ни общество не е само наш, на пенсионерите, въпрос. Нашият проблем е, че в така скалъпеният преди няколко години състав изобщо не може да се представят интересите на най-голямата и онеправдана до днес група граждани с избирателни права. Всеки съчувства на пенсионерите. Всеки има свои близки на техния хал, но с това свършва неговата гражданска съпричастност. Най-стандартното обяснение за отсъствие на по-дълбока ангажираност с проблемите на пенсионерите е несъвместимостта с икономическите им интереси. “Най-големият враг на Човека са собствените му деца!” гласи една народна мъдрост. В днешното общество Егоизмът е средство за оцеляване! Свикнали в доброто старо време да се доверяват на общественото чувство за справедливост, пенсионерите просто проспаха момента за свои представители в тази обществена комисия. Днес техните протести на улицата са глас в пустиня. Независимо от ежеседмичните протестни шествия правителството даде четири пъти по-малко от законно полагащото се увеличение на пенсиите след първи юли, 8% вместо полагащите се 32%. В същото време управляващите намират губещи предприятия за спонсори и ако не мине номера връщат сумата.Чисто и просто. Като къпан политик. Само, че прост е който дава зелника.

Икономическите интереси на цялата тристранна комисия са несъвместими с правата и интересите на пенсионерите. Държавната администрация през последните седем библейски и ялови години непрекъснато разпилява активите, в които се превръщаха в миналото консумираните от бюджета на НРБ социални вноски. Оправданието, че парите били изядени е нагла лъжа! Свидетели сме как всеки народен лев се влагаше в усилената индустриализация! За разхищения и злоупотреби се влизаше в затвора. Издаваха се смъртни присъди. Днес на банкрутиралата ни държава е наложен Борд /опекунство/. Непрекъснато се заобикаля обаче въпросът с възмездяването на основните акционери, пенсионерите. Къде в света го има това? Къде в света мълчат като нас? Къде в света пускат вълци да защитават правата на овцете? Да пропиляват бащиното имане? Да разпродават изграденото за десетилетия с труд и пот, на безценица? При банкрут първо се възмездяват вложителите, доколкото може, а после външни лица.

Работодателите изкупуват нашата промишленост на парче със съмнителни средства и на цената на “на един пробит долар”. След това безуспешно търсят външни прекупвачи за да изпълнят част от договорните условия и така се влачат с години. Тези същите, които пълнят списъците на кредитните милионери ли трябва да са застъпници на пенсионерските интереси? Абсурд!

Профсъюзите? Пред очите, на които безработицата непрекъснато расте, доходите намаляват, заплатите закъсняват с месеци.Те една стачка като хората не могат или не искат да проведат. Питайте миньорите или локо-машинистите! Какви са тези, които ги ръководят? На тях ли да разчитаме, че ще защитят пенсионерските ни интереси? Не, не и хиляди пъти НЕ!

Тогава? Кой ще направи равносметката, че нито 8% увеличение на пенсиите от днешните управляващи, нито 80% увеличение от опозицията, ако случайно дойде на власт, ни оправят. Елементарната аритметика показва 2200 пъти увеличение на хляб Добруджа, от 0,26 лв. на 574 лв. Това означава необходимост допълнително от 800% пенсионно увеличение! Може и не на един път. Може да се изпълни и за три години, но не като гратисен период. Проверете сами и ще се уверите! Крайно време е пенсионерските съюзи да се обединят около едно единствено за момента искане: Да бъдат допуснати на масата за непрекъснати разговори в една четиристранна комисия, където да поискат сметка за всички пропиляни средства и пропуснати ползи през тези седем нещастни и ялови години! За осигуряване на нормални условия за живот.

Световната Хартата за Правата на Човека трябва да стане Закон вече и в България! Време е опекуните-външни наблюдатели да включват в задължителните си условия и нашите права, след непрекъснати консултации и с пенсионерите, истинските акционери на основните средства, който се приватизират по чужда рецепта. В противен случай ще дойде време да се търсят техните заеми от персоните, които ни налагат и на които са ги дали!

Нашето място в такъв един форум няма да ни бъде поднесено на тепсия. Новата политическа класа ни се качи на главите с борба, с непрекъснати действия и разширяващи се искания. Апетитът идва с яденето. Властта е сладко нещо и сама няма да ни върне правата. Трябва да си ги извоюваме. Спомнете си техните “градове на истината, демонстрирани гладни стачки, граждански неподчинения, палежи и разрушения, улични блокади! ”Не бива да ги копираме. Едно постоянно присъствие обаче е наложително. Празният Мавзолей сам ни кани за целта. Построен от нас! Символ на отрицание на Закона на Джунглата, който ни прилагат перманентно днес! На еднакво отстояние между трите власти, Президентство, Правителство и Парламент!

Пред погледа на най-демократичната страна, която е и световна суперсила. Кой ще се застъпи за нас, ако не ТЯ? Докато пенсионерите не заявят своите права никой няма да се сети за тях. “Вярвай в себе си и ще успееш!” бе казал първият демократично избран Президент. Хайде, деца на БЪЛГАРИЯ,

ЕДИНЯВАЙТЕ СЕ! Моите девизи са:

За Свят без ДДС!

За Общества на свободни хора, а не за Граждански общества!

За Свят без експлоатация!

За Свят, при който трудът, здравеопазването, образованието и всичко от първа необходимост, не е стока!

Нека почнем от тук и радикално да си тикаме гагата изключително по тези въпроси. Моето становище е, че такъв Свят е Възможен!

Сашо РАДЕВ

-------------------------------------

Полковник инженер Сашо Радев е съпредседател на Българския социален форум. Работил е като оперативен работник в Държавна сигурност, пенсионер от Националната разузнавателна служба, сектор Научно разузнаване. Работил е и като аташе в българското посолство във Вашингтон. По професия е инженер по радио и телевизия, специалист консултант по сигурността в радио и телекомуникациите на битова и спациална електроника. Водещ на телевизионни  предавания в СКАТ ТВ и парламентарен сътрудник на депутата Вализар Енчев.