nabore.bg

През 1964 г. класирах Германия на 12-място, а италианците ме избраха за най-елегантната на конкурса

След успеха на Поли Генова на конкурса „Евровизия-2016”, където тя успя да се класира на 4-то място, потърсихме коментар от първата българка участвала на този конкурс през далечната 1964 г.. Както е известно това е Нора Нова (Ахинора Куманова), която тогава се представя от името на ФРГ, чиято гражданка е. Певицата днес е на е на 88 и има зад гърба си забележителна кариера. В арсенала си има издадени 43 грамофонни плочи и е една от малкото българки, успяла в забавната песен отвъд желязната завеса. Танцувала е с Ален Делон, ходила е на турнета с Том Джонс и е изживяла незабравими емоции с Хулио Иглесиас. Ето какво каза за “Златна възраст” певицата: “Днешната Евровизия не е това, което беше замислена да бъде. Защото в първите 30 години - между 1960 до 1990 г. това беше събитие, на което се състезаваха хубави, лесни за изпяване мелодии. След 1990 г. когато и източноевропейските страни вече имаха възможност да участват, фестивалът стана относително хаотичен.” Нора Нова разказва, че когато през 1960 г. отишла в Германия, където започва международната й кариера, конкурсът се провеждал в хубави концертни зали, всички гости и участници били елегантни, това било събитие от висока класа. Днес, заради многото държави участници, то се провежда на стадиони, в големи спортни зали, които няма тази атмосфера. “Затова сега се и измислиха тези светлинни ефекти (свалям шапка за техниката), но те разсейват вниманието от музиката. - споделя Нора Нова. - Все пак и ефектите трябва да се дозират, а сега извадиха и животни, имаше три вълка на сцената тази година.”

Според певицата все пак напоследък се селектират по-можещи изпълнители, а не както преди време, когато са позволявали да пее “куцо и сакато”. Тази година пяха певци от високо качество, но това, което изпълняваха не бяха точно песни, а музикални пиеси. Според регламента на конкурса трябва да участват песни, които да се запеят от нормалните хора. Аз това, което те пеят, не мога да го изпея. За да се изпеят трябва да се репетира сума време. Да направят фестивал за композитори и талантливи певци, но нали този има за цел да се роди песен, която да се пее по улиците. Всъщност на Поли беше най-семплата песен и понеже има много дълъг рефрен (припев), когато една песен има рефрен хората го запомнят, но другата част от нея не може да се изпее... Освен нея имаше само още двама-трима с песни, които имаха припев. Иначе те се навеждаха, падаха, ритаха.”, смее се Нора Нова.

Относно това дали одобрява представянето на нашето момиче Нова обяснява: “Много добре, комплименти за Поли, тя е най-добрата ни съвременна певица. Симпатична е на публиката, и на колегите си, тя е добро дете.”

Според Нора Нова днешният свят е агресивен. “Хората са се затворили в себе си, а една голяма част от нашия живот е музиката, но когато няма мелодия, каква музика е това? Шум?” - обобщава тя.

Питам Нора Нова дали на Евровизия е имало скандали и по нейно време. “Не, нямаше скандали от такъв род. Но, когато аз участвах в Копенхаген имах малшанс. Така стана, че точно когато запях, на сцената се качи един демонстрант с голям плакат против Франко. Хората подскочиха, но веднага разпоредителите го изхвърлиха от сцената. А аз трябваше да започна отначало песената си, само че публиката вече беше много разстроена... Малшанс, но Германия с мен стана 12-а, а после италианците ме наградиха за най-елегантната певица.”

Днес Нора Нова повече си е унас, ходи рядко Германия, защото не й се пътува. “Пък и, да ви кажа, страх ме е е да отида на летището с тези атентати... Човек не знае дали ще пристигне, а пък с кола да пътуваш също е лошо. По пътищата бежанци, стана страшно и ще става по-страшно. Светът се е побъркал.” - отсича с тъга певицата. Заговаряме се и за спомените й преди да замине за ГДР през 1960 г.: “Тук аз бях младо моиче, което го гонеха безпричинно, понеже баща ми беше дипломат и не бяхме бедни. - разказва открито тя - Наричаха ме упадъчен елемент и какво ли не, защото бях хубава, елегантна. Когато унгарците се надигнаха в 1956 г. ме вкараха 42 дни в затвора. Направиха хайка, само в София вкараха хиляди. Спаси ме свекърва ми, която беше стара комунистка и не ме изпратиха в лагер. Само 35 души ни освободиха.”

Когато Нора пее с “Оптимистите” - най-добрият джазов оркестър на Балканите, идва комисия от Германия и един от членовете й я харесва. Казва й “Вие не сте за тука, а за Запада” и й предлага да се омъжи за него фиктивно, за да я измъкне оттук. “Тогава бях в траур, външното министерство ни разведе с мъжа ми зад гърба ни. Един ден просто разбрахме, че сме разведени. Та, аз се обадих на Паскал, той беше изпратен в Румъния културно аташе, и го питах какво да правя с предложението на германеца. Той каза да се женя, че поне един от нас да направи нещо в живота си. Такъв добър мъж имах...” Така по Коледа 1960 г. Нора заминава за Източна Германия, но след 3 дни фиктивният й съпруг, който е главен счетоводител в Мининистерството на културата й съобщава, че от България има донос, че брака им е уреден. Веднага бягат в Западен Берлин, а после са в лагер за бежанци. Немски вестник разказва историята на певицата и мъжа й. Търсят я от телевизията. Прослушват я, одобряват я и влиза в шоуто с най-големите немски певци. “Направиха ми договор, записвах плочи и така тръгна живота ми - това е талант и късмет... 31 години не бях идвала тук, но като падна Живков мислех, че ще стане рай. Дойдох точно, когато беше митинга при който танковете щяха да дойдат. Смятах СДС за религия, повярвах им и с пари даже съм им помагала. И после видяхте какво стана... Останах тук, защото си купих апартамент на “Оборище” и когато човек си направи дом... Богдана Карадочева е виновна, тя ми подари кучето, установих се за постоянно...”

Анна САПУНОВА