nabore.bg

Лични драми

Преди 47 години: Неочаквана среща и сълзи на Дунав мост

През лятото на 1967 г. в Русе снимахме българо-немския игрален филм “Старинната монета” на моя непрежалим приятел, кинорежисьора Володя Янчев. В него играеха световноизвестния немски киноактьор и естраден певец Манфред Круг, а от българска страна нашите любимци Григор Вачков и Георги Попов, като главната роля беше поверена на известната наша естрадна певица и днешна писателка Лиана Антонова. Аз пък аз освен асистент-режисьор на филма, изпълнявах и ролята на пограничния митнически началник.

През един от снимачните дни забелязах гримьорката Нина Димчева да седи на куфарчето си с помръкнало лице и мълчаливо да пуши. Бяхме добри приятели и съчувствено приближих към нея (на години беше колкото майка ми, освен по физическо изражение, доброта, скромност и красота, затова към нея изпитвах синовни чувства. Беше майка на известния русенски театрален и филмов актьор Диди Димчев). Запитах я какво и е, защо е толкова потисната. Чак на последния ми въпрос разкри каква е работата, която никой не е знаел досега.

От 20 и повече години в Букурещ живеела дъщеря й, откогато двете не са се виждали, поради някакви политически причини. Щом чух и веднага я запитах: иска ли да види дъщеря си, знае ли телефона и, адреса и пр.? Нина стана от куфарчето и почти разплакана отговори, че не само иска, но била готова да скочи в Дунава само да види и прегърне още веднъж детето си. Казах й разпоредително: “Не казвай на никого нищо!” и полетях към началника на военната гранична застава, с когото бях вече станал близък покрай работата ни.

Какво правих-струвах – вече не е важно, и не мога да го опиша. Но на другия ден точно в четири часа подир обед майката и дъщерята се устремиха една към друга за неразделима прегръдка, вплели телата си точно по средата на железния мост. Срещата, организирана от мен при пълна тайна от целия снимачен екип, както и от двете военни гранични застави, бе само няколко минути. Но и тримата – аз, българският началник и този на Румъния, облегнати на перилата на моста, плачехме...

Да, искаше се освен голямо сърце, но и смелост за поемане на такава огромна отговорност, с риск от съд, затвор, разжалване и уволнение, за да приемат двамата погранични началници този невероятен риск. Затова вместо благодарност, казах на двамата:

– Заслужава си човек да загуби една звезда от пагона, за да преживее такава трогателна среща между майка и дъщеря, след 20-годишна раздяла нали?

 

         Станко МИХАЙЛОВ, София