България
- search
- Всички
Защо само приватизацията – нека проверят и щуротиите в селското стопанство
Наскоро минах край най-големия на Балканския полуостров за онова време комбинат за преработка на зеленчуци – в град Стамболийски. Да се хванеш за главата: опустошени и изкормени цехове, каквото е могло е ограбено, изкъртени прозорци и врати зеят като наочници на черепи. А там се работеше на три смени, а опашките от камиони надхвърляше километри.
Разтварям сборника с данни на Централното статистическо управление от 1989 година. През тази разделна година средно от декара сме добивали 2 674 килограма полски домати, зелен пипер – 1 201 кг. И това е само в Пловдивския регион.
Нашите градини край Марица даваха половината ябълки на България. Това не е носталгия по социализма, а към жизненото ни селско стопанство, което преди двайсет години отиде в небитието.
За такива добиви може да се мечтае.
Защото, освен че съсипахме напоителната инфраструктура, затрихме и язовирите. Пак преди двайсет години те бяха дадени за стопанисване на частници. Те пък веднага ги зарибиха и хич не им пука, че реколтата на фермерите вехне на корен. Проверка през това лято показа, че язовирите са полупразни и има вода колкото за рибата. За поливане не се пусна дори литър. Рибата да е добре, защото „стопаните” печелят от нея добре.
А за да се възстанови селекцията на нашите вкусни сортове домати, краставици и сладки чушки, се иска яко поливане. Фермерите твърдят, че ако имахме онова поливно земеделие отпреди трийсет години, брутният вътрешен продукт ще скочи най-малко с един милиард лева. Нито ще има такъв скок, нито ще имаме на трапезата някогашните сладки и вкусни зеленчуци. Затова яжте риба, вместо домати! И не псувайте селяните, а онези политици ранозрейки отпреди 25 години, които с безумните си действия ни докараха на този хал.
Идеологът бе Жельо Желев, а изпълнител - Филип Димитров!.
Стефан СЕВЕРИН