nabore.bg

Лидерът на ГЕРБ не пристигна в Русе

Уважаема редакция!

Преди 60 години по щастлива случайност се срещнах с Тодор Живков. Случката я описах подробно и вече беше публикувана в сайта Наборе.бг.

       Сега ще разкажа как пък не успях да се срещна с Бойко Борисов.         Беше за едни парламентарни избори. Заключителната си предизборна кампания ГЕРБ щеше да направи в Русе. Беше разгласено, че ще присъства и лидерът на партията Бойко Борисов. Той и създадената от него партия бяха набрали голяма скорост. Нямаше кой да им се противопостави. Аз имах чувството, че това беше някакъв тежък валяк, който гази и мачка всичко наред.

Независимо от това  бях решил да се срещна с него. Едва ли щеше да ми обърне особено внимание, камо ли да чуе това, което исках да му кажа. Но това, което щях да му кажа  се сбъдна.

             Уговорих се с мой познат и още в ранния следобед бяхме в Русе. Рано-рано площадът беше изпълнен с народ. Кандидатите за народни избранници свободно се движеха между хората. На всички обясняваха, че ще превърнат държавата едва ли не в цветуща градина, ако бъдат избрани. Аз трябваше да си осигуря удобно място за среща с лидера. Късметът ми проработи, защото моят познат се оказа близък с един от заместниците на едно от районните управления на МВР в града. Запознах се с него и му доверих намерението си. Получих одобрение и, че ще имам съдействие. Половин час преди оповестеното време за началото на церемонията официалните лица започнаха да заемат местата си. Беше време да предприема някакви действия. Бях съвсем леко облечен така, че охраната нямаше и капка съмнение, че имам някакви користни намерения. За по-голяма сигурност повиках и внука си, който беше ученик в Русе. Щом съм повел дете със себе си никой не би трябвало да се опасява от мен. Притеснявах се само да не би и други като мен да търсят начин да видят Бойко от близо. За мое успокоение такива нямаше. Успях безпрепятствено да се кача на подиума и отидох съвсем близо до мястото където минаваха гостите. Забелязах, че в един момент се появиха няколко лица със сака. За мене не беше трудно да разбера, че това е охрана, която ще бъде съвсем близо до официалните лица.

Носеха оръжие, което палтата им прикриваха. Разбрах, че местоположенито ми не е много удачно. Всеки момент можех да получа предупреждение да сляза долу сред публиката. Напразно се озъртах с надеждата, че Бойко Борисов в последния момент ще се появи от някъде. От някъде се появи кметът на Русе и започна да пропуска гостите. На никого не искаше пропуск, защото те бяха все познати лица щом и аз ги познавах. Но появването на кмета ми даде голяма доза кураж. На няколко пъти по различни поводи се бях срещал с него. По физиономия сигурно ме познаваше, но аз трябваше да предприема нещо. До него стоеше човек от охраната, който ме наблюдаваше.

Пуснах за момент внука си и се явих пред кмета. Здрависах се с него и му казах, че съм дошъл специално да се срещна с Бойко Борисов. Той само се засмя и нищо не ми каза. Зачудих се, че замълча. Човекът от охраната вече беше съвсем близо до мен. Здрависах се и с него. Когато му пуснах ръката усетих дулото на оръжието му, но вече бях спокоен, че няма да бъда заставен да напусна място си. Бях в очакване, че Бойко ще пристигне. Продължавах да държа внука си за ръката и чаках. Дойде уреченият час за откриване на мероприятието. Още се надявах, че Бойко макар и закъснял ще се появи. Водещият сложи край на надеждите ми след като обяви, че лидерът е възприпятстван и няма да присъства. Обещал е, че след изборите Русе ще бъде първият град който ще посети.

Чак тогава разбрах, че това е било кьорфишек за да дойдат повече хора. И аз бях единият от тях. Хвана ме яд. Поведох внука си и го заведох в една близка сладкарница. Накарах го да си избере една хубава паста и добре да запомни този ден, че останахме излъгани. Но не бяхме само ние имаше и много други като нас.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Аланово, Русенско