nabore.bg

На една от последните срещи в Русе на нашия випуск от ряховския техникум - всички сме побелели, но имахме хубави ученически години

През далечната 1959 година завърших основното си образование. Трябваше да продължа да уча. Голямо желание имах да ме приемат в механотехникума, защото по него време беше най-реномираното учебно заведение в Русе. Приемаха ученици само с пълна шестица. Моята диплома беше „Много добър“ и не ме приеха. С баща ми отидохме в града да търсим друго училище. Отбихме се в гимназиите, но ме посъветваха да не бързам да си подавам документите. С този успех винаги ще ме приемат. Както вървяхме с баща ми из града видях обява, че в русенското село Ряхово се открива техникум. Бях селско момче и може би затова изпитах желание да се запиша там. Баща ми беше много против, но аз надделях. Изкарах четири незабравими години в това село. И до ден днешен помня почти всичко. Още рано през пролетта беше обособен парцел от блока на ТКЗС за опитно стопанство на техникума. Започнахме да отглеждаме селскостопански култури. През лятната ваканция бяхме един месец на бригада. Раздадоха ни бригадирски униформи. Спяхме в училището  където  учим. Сутрин след закуска под строй отивахме до опитното стопанство. Работехме до 13 часа. На обяд имаше почивка. След това културно-масови мероприятия, вечерна проверка и сън.

Отнякъде беше доставен един ветеран от фронта – камион ЗИС-5 с дървена кабина. Паркираха го в опитното стопанство. Момчетата не отделяхме поглед от него. Запалването му се осъществяваше с манивела, която постоянно беше на двигателя. Истинско удоволствие беше за нас да завъртим манивелата и да чуем гласа на двигателя. Още не бяхме укрепнали. Често пъти манивелата даваше откат. На някой неопитен можеше да му счупи ръката. Един път седмично на камиона натоварвахме по 20-30 касети с домати или пипер от нашето стопанство. Карахме ги на кооперативния пазар в града. Имаше много желаещи за докери. До града стояхме прави в каросерията и пеехме песни от радост и въодушевление. Имахме засяти дини и пъпеши. Трябваше да ги пазим. Докараха една стара каруца. Поставиха й чергила и опънаха една рогозка отгоре. През нощта двама от нас спяха в каруцата за да пазят реколтата.

Беше съвсем близо до Дунава и вечерта кръвожадните комари ни изяждаха. Дадоха ни нещо за мазане. Комарите до сутринта бягаха  като дявол от тамян. Досега все още не съм виждал такова ефикасно средство против комарите. Днес има много реклами и много скъпи препарати. Действат най-много за час.

Ето на такъв камион ЗИС-5 се учехме в техникума в Ряхово

Запомних и нещо друго. През втората половина на месец май разбрахме, че в ТКЗС-то отглеждат ягоди. За мене този плод не беше познат. В нашия край не ги отглеждаха, защото нямахме поливни площи. Вечер след храна на групи отивахме в блоковете с ягоди. Имах чувството, че сме в море от ягоди. Нямаха обиране. Затова постоянно от града идваха ученици и чиновници на бригади. Имаше охрана в блоковете, но никой не ни казваше нищо. Цялото село ни познаваше. Много ни уважаваха хората. Освен това ние не вземахме от набраните, а си беряхме сами. Когато за пръв път вкусих ягода разбрах, че е много вкусен плод. Колко ягоди можехме да изядем на блока! Започнахме вечер от столовата да пълним по една кесия със захар. Не че ни втръсваха ягодите, но не можехме повече да ядем.

Сега дойде време пак да няма ягоди. Няма кой да ги отглежда. През миналата година внучката донесе от пазара. Хубави едри плодове. Вземах една и ми се стори, че дъвча някаква трева. Ягодите били внос от Испания. До там я докарахме - да няма вече на пазара нищо българско.

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско