nabore.bg

В храма

Човече, не подминавай черква, без да се отбиеш в нея!

Случи се преди години, когато мъжът ми реши да замине за Германия и да си купи кола оттам. Имаше специални изисквания и реши да направи избора си там, а не тук, въпреки големия внос на автомобили и голямото разнообразие на марки. Трябваше да тръгне в един понеделник. Петъкът, три дни преди неговото тръгване, обикаляхме из София, за да направим някои необходими покупки за пътуването. Минахме покрай църквата “Света Петка”.

Спонтанно у мен се породи силно желание да се отбием и да запалим свещ за успех на предстоящото му пътуване.

 

Предложих веднага на мъжа ми

 

да го направим. Но той, необяснимо защо, каза, че е още рано, че сега не му е точно времето, че може би ще го направим в следващите два дни и пр. Настоях, даже го помолих тъкмо сега да се отбием. Смятах, че щом пътят ни е минал оттук, покрай църквата, трябва непременно да се отбием и да се помолим за благополучие и успех на пътуването му. Но той все отказваше и не се съгласяваше с инатливото упорство, че сега точно не е необходимо да го направим. Вярваща съм, той също ми е казвал, че вярва в Господ, но защо сега това упорство у него, не разбирах! Предложих му поне аз да се отбия и вместо него да запаля свещ и да се помоля за успеха на неговото пътуване, но той настоя, че бързал и нямало време да ме чака.

Със свито сърце продължихме пътя си, не му казвах, но усещах, че не постъпваме правилно и че, не дай Боже, неговото упорство може да ни донесе неприятности.

И това се случи. На следващия ден мъжът ми трябваше да отиде с колата да свърши някаква дребна работа.

 

Отбил се да презареди газовата бутилка

 

от нашия автомобил  на бензиностанцията. Какво точно се бе случило, по-късно така и не разбрахме, но газовата бутилка избухва в ръцете му и пламъците го обезобразяват. Цялата кожа отпред изгоря и се свлече съвсем! Лицето, врата, гърдите, надолу чак до краката – всичката му кожа се бе свлекла заедно със стопените му дрехи и обели ужасни пространства от месо... Постъпи в болница и трябваше да се лекува месеци наред, с няколко поредни пластични операции до пълното му оздравяване и възстановяване.

Разбира се, пътуването се осуети. По цял ден прекарвах до болничното му легло и в разговорите ни му припомних за случая от предишния ден, когато отказа да влезе в църква и да се помоли за здраве и успех. Той се съгласи с мен и с горчивина призна, че от гордост някаква и необяснимо упорство, без да мисли правилно, го бе направил. Осъзна постъпката си като голяма грешка,

 

за която трябваше да плати скъпо.

 

Сега не само всеки път когато мине покрай църква, влиза в нея и пали свещичка за здравето на всички от семейството ни, но и вярата му в Бога укрепна още повече. Вече много повече почита божиите празници и ми помага в приготвянето на всека традиционна трапеза или обичай във връзка с православните ни празници.

Така че съветвам всички: не проявявайте пренебрежение и упорство. Влизайте всеки път в църква, когато в пътя си минавате край нея! Не предизвиквайте с лошо съдбата, по-добре й помогнете да ви дари със здраве и успех, а божиите сили да ви помагат особено днес, в нашето днешно объркано и трудно време!                                      

 

Дора НИКОЛОВА