nabore.bg

Гости, туристи, посетители на китния Самоков, не отминавайте града, преди да сте видели една от най-красивите му забележителности – Сарафската къща. Тя е в центъра, в някогашната му еврейска махала,  разположена в голям двор, потънал в зеленината на чемширите и овошките. Високи, дебели и красиви зидове от кръгли речни камъни, покрити с турски керемиди, обграждат двора, а широката входна порта разтваря гостоприемно крилата си, за да ви приеме така,  както някога е приютявала обитателите си и техните гости.

    “Моят дом е моята крепост!” – този вечен израз ни доказва, че къщите, мебелите, вещите в дома говорят за неговите обитатели, за техните професии и занимания, за времето, в което са живели. И днес, когато ги няма стопаните на Сарафската къща в нея, когато от 1972г. е културен паметник от национално значение и се стопанисва от Фонд “Тринадесет века България”, тя мълчаливо, но изразително разказва за еврейската фамилия Арие.

   В края на осемнадесети век, през 1793 г., по покана на турския чиновник /аянин/ Емин Ага тук, в будния Самоков, се заселва фамилията на богатия евреин Авраам Моше  Арие. Той се преселва от Виена и идва във възрожденския  град - прочул се с изкусните си занаяти, с промишлеността си, с широката си търговия,   за да продължи своите търговски и финансови дела с влиятелните предприемачи по Балканския полуостров, по Европа и по Света.

    Семейство Арие били тежки търговци и тук още повече процъфтели техните сделки, разширили се дейностите им, разраснала се търговията им, обзавели се с делови кантори,  магазини, фабрики, а за нароилата си челяд построили пет великолепни къщи - дворци. Сред тях прочута по големина, по хубост била Голямата Сарафска къща, за която научаваме от снимки и стари писмени източници. Семейство Арие живее в Самоков до началото на 20 век. След това се преселват в София. По времето на Руско - турската  освободителна война фамилията загубва силата и мощта си, не успява да се възстанови. Откритата в София, в една от тамошните техни къщи, е “Хрониката  Арие”, писана в продължение на 32 години от техен родственик на “латино” – шпаньолски език, който говорели евреите в Испания. От там са и българските евреи. Хрониката е преведена на български език, съхранява се в архивите на БАН и чака своя издател.

    Големият бял дворец Арие бил красив двукатен палат със застроена площ от 600 кв. м. Сто и един прозореца заливали в светлина 1 200 –те кв. м. жилищна площ на дома. Обзавеждането на десетте стаи впечатлявало гостите с уюта на дървените тавани, вградените и украсени с изящни резби долапи и камини, с ярките шарки на килимите и възглавниците по миндерлъците. Внесените мебели от Виена, Париж говорели за богатството на  стопаните, за широките им връзки с Европа, със света. Къщата имала баня, от чийто тръби горещата  вода снабдявала удобната кухня и стаите с топлина и комфорт. Тази приказна къща - шедьовър на българската възрожденска архитектура, на майсторството  на самоковските дърводелци, резбари и художници, днес не съществува. И останалите три къщи не са пожалени от жестокостите и разрушенията на сетнешните събития, не са съхранени от хората, от времето.

   За нас се е запазила само Сарафската къща – най-малката, най-скромната от петте еврейски къщи, от имотите на Арие. Нейната жилищната й площ е 370 кв. м. – много обширна за днешните ни представи за дом! Истината е, че и тя ни удивлява с красивото си строителство, с пищния си вид, с мебелировката си.

     Влизам в големия двор и попадам в зелен и цветен оазис. Сядам първо на пейките около високия бор, вдишвам свежия въздух.  Очите ми се пълнят с хубостта на домашната градина, потъвам в аромата на цветята. Колко много сме загубили ние - от големите градове, които живеем сред бетона, без малки градинки, без лехите с цветя, зелении и зеленчуци! Усещам болезнено тези липси сега и те ме връщат много години назад, когато и аз живях повече от 30 години в еврейската махала на Пловдив, в къща, чийто собственици евреи бяха заминали за “Палестина” – така казвахме тогава, в 1948-1949г. Малки бяха двата ни двора: преден - с вечно зелените храсти на цариградския чемшир, с асмата над стълбите,с големите розови цветове на хортензията, и заден – с лехички за лук, чесън, магданоз, джоджън. В дъното на задния двор переше големи листа смокиня, с която се подслаждахме ние, че и комшиите. Поседях, отпочинах, върнах се носталгично и в моя роден град и тръгнах по широката калдаръмена пътека  към къщата.

   Посреща ме сегашната й “стопанка” – Марияна Лобутова и гостоприемно ме повежда по широкото стълбище, което върви нагоре, защото къщата има приземен етаж от кръгли речни камъни. Влизам в обширния салон и ахвам! Сякаш попадам в старинните възрожденски къщи на Стария Пловдив! И с право, защото и Сарафският дом е чудесен образец на типичната градска симетрична къща, а и нейните строители са пловдивски майстори. Архитектът й е Стефан от Одрин, но инженерът й бил от Пловдив. Пленява ме представителността на големия салон, облян от силна светлина, която струи  от многото  красиви прозорци! От тавана ме огрява резбованата хубост на слънце, обрамчено в шестоъгълната еврейска звезда на Давид. Всичко в този красив дом говори за финансова мощ, за богатство, но главното  -  за ЕТНИЧЕСКА ТОЛЕРАНТНОСТ! Стопаните на Сарафската къща са били хора на новото време. Те са били отворени за красивото и удобното  в бита, в нравите и обичаите на хората в Европа, по Света. Без да правят разлика между вяра, религия и националност, домакините  щедро са черпели и от местното изкуство и са го вложили в домашния си бит, в своето всекидневие.  Затова тук навсякъде и във всичко присъства, приятелски съжителства българското, еврейското, турското с разнообразните европейски стилове на барока, рококото, ампира, класицизма и  неокласицизма. Красивият конгломерат от епохи и стилове е създал невероятен уют, великолепни удобства за стопаните и за техните гости.

    Обширният салон има симетрично разположени “сепарета”-кътчета за специални гости, с подиуми за оркестри, с леки и красиви дървени ”оградки”, с миндерлъци с шарени възглавници. В алковите греят стенописи на тукашните художници, а дървените долапи и шкафове са украсени от самоковските резбари.  Симетрично разположените врати ни въвеждат в широките и обширни стаи, където красиви и удобни мебели от цял свят удобно се съчетават. В  кабинета най-забележителната мебел е уникално изработеното бюро с резбовани лъвски глави в четирите си ъгъла. Това го прави красиво, но и символично - ”арие” в превод означава “лъв. В Гостната стая всичко говори за гостоприемството на домакините. Широките и удобни дивани с възглавници създавали уют за многобройните гости. В Мъжката стая властва деловитостта – там се уреждали търговските сделки. Всеки мъж от фамилията си имал своя сфера на действие – търговия, пътувания, доставка на стоки за фабриките и магазините… Къщата се нарича “сарафска”, защото стопаните й били едни от първите, които се заели с почтената по онова  време дейност “смяна на валута”. Тогава сарафството било чисто и доходно. И все пак, не минавало и без тайни преговори, без собствено разузнаване, без подслушване. За тази цел над таваните имало ”тайник” - от там не оставало нищо скрито в дома.  В Женската стая прави впечатление голямото и удобно легло с разкошен, кралски балдахин. Тук 7 дни след раждането оставала родилката с детето, в “изолация”. След този период детето, ако било момче, се обрязвало. До тази “култова” стая е хамамът – банята в турски стил, от чийто горещ под се вдигала жежка пара.

     Седнала съм в едно от сепаретата на салона, любувам се на красотата на Сарафската къща. Какви ли пищни приеми е имало някога тук?! Достигнала до нас, тя ни служи и днес с удобствата и функционалността си – сега в нея се провеждат културни тържества, литературни четения, концерти.

      Спирам погледа си  на красив гоблен. В 2007г го дарява  Винка, съпругата на Шаул Романо. Гобленът е изработен в 1890г. от Рашел Давид Арие, която се е родила в тази къща, в нея е живяла и е  баба на Винка.

    Какви ли още тайнства крие тази загадъчна къща?  Всичко в нея предизвиква у нас любопитство, удивление. Но най-ценна е СИМВОЛИКАТА й –тя е дом, в който любовно се срещали  и мирно, в удобства съжителствали различни етноси и национални култури.

       В близост до Сарафската къща е еврейската синагога – тя чака своите спонсори, за да бъде реставрирана. Тогава ще се оформи един интересен ансамбъл в града, ще блесне в хубост този старинен духовен и материален кът на етническо приятелство, на плодотворно съжителство и сътрудничество. 

Петра ТАШЕВА

petra_t@abv.bg