Литературен мегдан
- search
- Всички
Не ме докосвай
Не ме докосвай никога без обич,
защото ще убиеш любовта ми.
Мечтите ми ще се превърнат в болка
и без да искам аз ще те намразя.
Не ме докосвай никога без обич,
защото любовта ми е красива
и по- добре напразно да те моля,
отколкото без обич да те имам.
Не ме докосвай. Не, не ме докосвай!
Без обич не докосвай мойто тяло.
Знай, по-добре е да ми кажеш „Сбогом“,
отколкото да ме превръщаш без желание.
Не ме докосвай никога без обич.
Дори не го помисляй и за миг.
Обичам те и те желая много. Много!
Докоснеш ли ме без любов, ще ме опустошиш!
Тъжен блус
Днес моята китара свири
един самотен, тъжен блус,
защото ти от мен замина,
а моят свят без теб е пуст.
Днес моята китара пее,
ала с болка пее тя,
защото още в мен живее,
а в теб угасна любовта.
Днес моята китара плаче
и всяка струна е сълза.
Тя знае, че напразно чакам
да се завърне любовта.
Дали?
В един красив следобед
прониза ме с очи.
Усетих твоя поглед.
Усмихнах се почти.
При следващата среща
ти дръзко ми намигна.
Във мене трепна нещо.
Смутено, аз ти кимнах
А после - нощи страстни
и ласки забранени -
и тайни, и опасни,
но с обич споделени.
Халката ти на пръста
не бях видяла аз.
Разбрах, но беше късно -
от теб пленена бях.
Дали е невъзможна
и грешна любовта ни?
Дали не са безбожни
целувките ни тайни?
Съдба ли, кажи ми,
че срещнах твоя поглед -
очите ти красиви
в един красив следобед?!
Звезден поглед
Луната златна нощем, щом изгрее,
звездите свойта звездна песен пеят.
Тогава в късния среднощен мрак
за тебе тайно аз си мисля пак.
Щом слънцето разпръсне тъмнината
и блесне във очите ми зората,
във утринта, забързана и шумна,
отново трябва аз да съм разумна.
Забравям теб, луната и мечтите
и само мънички звезди искрят в очите,
които топлят моята душа
до следващата грейнала луна.
Ти погледни в моите очи
за да откриеш звездните искри,
които през ноща са на небето,
а през деня, аз пазя във сърцето.
Биляна ДЕЧЕВА
